Образувано е по искане, предявено от К.Й чрез процесуалния му представител – адвокат З.Г за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на решение от 4. 11. 2018г. по адм. дело № 933/2018г. на Районен съд – Монтана, оставено в сила с решение № 41от 27. 03. 2019г. по к. адм. дело № 57/2019г. на Административен съд – град Видин. Искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК се обосновава с узнаването на ново обстоятелство – нищожност на решението на районния съд, поради факта, че съдията е бил на датата на обявяването му – 4. 11. 2018г в годишен платен отпуск. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК се обосновава с наличие на влязла в сила друга заповед - № 2434 от 30. 09. 2013г. на кмета на община М., с която решението на районния съд – Монтана си противоречи.
Ответната страна – кмет на община М. не изразява становище по искането за отмяна.
Такова не се изразява и от заинтересованите страни – Л.А, П.П и Н.Н.
Искането за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, а разледано по същество е неоснователно.
Главното производство е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от от К.Й чрез адвокат З.Г против заповед № 2101 от 11. 08. 2008г. на кмета на община М.. С нея на основание § 62, ал. 3 ПЗР къв ПМС № 456/1997г. е признато на ползвателя Н.Н право да придобие собствеността по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ върху части от имоти № 2466 и № 2467 от помощния план на зона „Парта”, местността „Шести център”. Едновременно с това е възложено и извършването на оценка върху 600 кв. м. от имотите. По жалбата е образувано адм. дело № 2102/2017г. на районен съд - Монтана, приключило с решение № 631 от 22. 12. 2017г. от 22. 12. 2017г. за отхвърляне на подадената жалба, като неоснователна. Решението е обжалвано от К.Й с касационна жалба, по която след определяне на компетентен съд, е образувано к. адм. дело № 144/2018г. на Административен съд – Враца. Спорът е разгледан по същество и с решение № 157 от 20. 04. 2018г. решението на районния съд е обезсилено, като процесуално недопустимо, поради участие на ненадлежна ответна страна – община, вместо административния орган – кмет на община М.. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
След връщането е образувано адм. дело № 933/2018г. на районния съд. Наред с представените при първоначалното разглеждане на делото, са събирани и допълнителни доказателства, поискани от страните. Съдебните прения са проведени в откритото съдебно заседание на 25. 09. 2018г. със съдия Е.П. С решение от 4. 11. 2018г. оспорената заповед е приета за законосъобразна и подадената срещу нея жалба е оставена без уважение, като неоснователна.
Решението е обжалвано с касационна жалба от К.Й, по която е образувано адм. дело № 57/2019г. на Административен съд - Видин. Основният довод на касационния жалбоподател е за нищожност на решението на районния съд, тъй като на 4. 11. 2018г. – датата на решението – съдията, който го е постановил е бил в платен годишен отпуск. Втората група касационни възражения е за неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В обстоятелствената част е направена ретроспекция на развилите се правоотношения във връзка със земеделската реституция. Описана е и заповед № 2434 от 30. 09. 2013г. за възстановяване в полза на наследниците на починалата собственица П.П, между които подада и жалбоподателят, на новообразуван имот № 22. 38 в местността „Парта” с площ от 744. 8 кв. м.
По касационната жалба е образувано к. адм. дело № 57/2019г. на Административен съд – Видин. Във връзка с основното възражение за нищожност на съдебното решение, касационната инстанция е събрала доказателства. Видно от писмо от 21. 02. 2019г. от Районен съд – Монтана, районният съдия Е.П е била в отпуск, поради временна неработоспособност за времето от 22. 10. 2018г. до 4. 11. 2018г. без прекъсване.
По касационната жалба е постановено решение № 41 от 27. 03. 2019г., в което много подробно и задълбочено с изследане на тълкувателната практика на Върховния касационен съд, тричленният състав на Административен съд – Видин е счел довода за нищожност на решението за неоснователен. Като такива са квалифицирани и възраженията за наличие на останалите отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение е оставено в сила. С постановяването му на 29. 03. 2019г. спорът за законосъобразността на заповед № 2101 от 11. 08. 2008г. на кмета на община М. е окончателно разрешен. Решението на районния съд от 4. 11. 2018г. не подлежи на последващо обжалване, съгласно нормата на чл. 223 АПК.
В искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, К.Й твърди наличие на ново обстоятелство – отсъствието на районния съдия Е.П, поради ползван годишен отуск. Позовава се на удостоверението, приложено по к. адм. дело № 57/2019г. на Административен съд – Видин, макар че от съдържанието му категорично се установява, че за периода от 22. 10. 2018г.- до 4. 11. 2018г. районният съдия е бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност, а не в годишен платен отпуск. Твърдението няма характер на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е направено още в касационното производство и съответно е предмет на изследване, подробно и задълбочено обсъждане и произнасяне по неоснователността му от Административен съд – Видин в касационното му решение. Поради това искането за омяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Отделно от това, страната претендира оттмяна на влязлото в сила решение и в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Тя предвижва възможност за отмяна на влязло в сила съдебно решение когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Настоящият случай категорично не съответства на тази хипотеза. Липсва първата и основна предпоставка – наличие на две влезли в сила съдебни решения. Искането за отмяна се базира единствено на противоречие между съдебно решение и заповед, като индивидуален административен акт, издадена от административен орган. Това само по себе си показва неоснователност на позоваването на отменително основание по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. Отделно от това, съдът за пълнота на изложението съобрази, че влязлата в сила заповед № 2434 от 30. 09. 2013г. на кмета на община М., на която се позовава заявителят в искането си за отмяна, е издадена на напълно различно основание, има различен адресат и касае различен предмет. Ето защо искането за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд на основание чл. 239, т. 4 АПК също е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането, предявено от К.Й чрез процесуалния му представител – адвокат З.Г за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на решение от 4. 11. 2018г. по адм. дело № 933/2018г. на Районен съд – Монтана, оставено в сила с решение № 41от 27. 03. 2019г. по к. адм. дело № 57/2019г. на Административен съд – град Видин. РЕШЕНИЕТО е окончателно.