Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане за отмяна от „Комплекс - 2009“ ООД за отмяна на Решение № 11952/19. 08. 2019 г. на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение постановено по адм. дело № 13145/2018 г., на основание чл. 239, т. 4 АПК.
В искането се сочи, че решението, чиято отмяна се иска е в противоречие на предходно постановеното Решение № 760/11. 02. 2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 12044/2018г. Излагат се съображения, че основният въпрос и по двете дела, а именно съставлява ли конкретна търговска практика на търговеца „Комплекс - 2009“ ЕООД, нелоялна/заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 и 4 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП), е разрешен противоречиво. Твърди се, че решението, чиято отмяна се иска, е неправилно. Излагат се и съображения, че при постановяване на своето решение, ВАС е накърнил ефективността на правото на Европейския съюз (ЕС) и не е осигурил ефективното му приложение. Моли искането за отмяна да се уважи и като неправилно да се отмени неблагоприятното за дружеството Решение № 11952/19. 08. 2019 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 13145/2018 г. Съображения за уважаване на искането са изложени и в писмени бележки. Претендира разноски. Искателя се представлява от адв.. Р.
Ответникът по искането – Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) оспорва искането. Сочи, че се касае за две различни производства. В едното е отменено наказателно постановление, а в другото е потвърдена заповед на председателя на КЗП. Моли искането да се отхвърли. Не претендира разноски. Ответникът се представлява от Костова.
Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК, срещу съдебен акт който може да бъде предмет на искането за отмяна, предвид чл. 237, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно.
Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, защото фактическият състав на приложимата разпоредба, изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи.
В процесния случай се иска отмяна на Решение № 11952/19. 08. 2019 г. на ВАС, Седмо отделение постановено по адм. дело № 13145/2018 г., с което е отменено Решение № 5208/09. 08. 2018 г., постановено по адм. дело № 11873/2017 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлена жалбата на „Компекс – 2009“ ООД, гр. С. срещу Заповед № 730 от 05. 09. 2017 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, пр. 2 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗЗП на „Комплекс - 2009“ ООД е забранено да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 2 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗЗП.
Противопоставимото решение е Решение № 760/11. 02. 2019 г. на АССГ постановено по адм. дело № 12044/2018г., с което е отменено Решение от 25. 09. 2018 г. на Софийски районен съд (СРС) постановено по нахд № 8079/2018 г. и е постановено ново, с което е отменено Наказателно постановление № К-039542/30. 11. 2017 г. издадено от член на КЗП, с което на „Компекс – 2009“ ООД, на основание чл. 210а ЗЗП е наложено административно наказание – „имуществена санкция“, в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл. 68в и чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предложение второ във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗЗП.
Видно е, че като противоречиво на решението, чиято отмяна се иска, се сочи решение на АССГ, постановено в производство, в което на контрол е подлежал различен по характера си акт, а именно наказателно постановление. Последното съставлява правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за установяване на административно нарушение се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по оспорването на наказателните постановления се прилага субсидиарно НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК) – чл. 84 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН). Заповед № 730 от 05. 09. 2017 г. на председателя на КЗП, представлява индивидуален административен акт, чието обжалване се регламентира от нормите на АПК. Касае се за решения, постановени по дела с различен предмет. Липсва идентичност между двете дела. Страните са различни, актовете, които са предмет на съдебен контрол са различни, различно е и основанието за издаването им.
Данните по делото предполагат извод за липсата на противоречие между влезли в сила съдебни решения, по един и същ административен спор, каквото е изискването на чл. 239, т. 4 АПК. Противопоставимите решения са с различен спорен предмет – (индивидуален административен акт и наказателно постановление), а вследствие на това липсва обективно тъждество между делата, а това поначало изключва противоречие между тях. Съдебната практика е константна в становището си, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. А. могат да се черпят и от Тълкувателно решение № 6/25. 11. 2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, задължително за съдилищата с оглед чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. На още по-силно основание това важи за настоящия казус, в който се противопоставят НП и индивидуален административен акт, издадени от различни органи, на различно фактическо и правно основание. В тази връзка неотносимо към настоящия спор е соченото искателя Решение СЕС от 29. 07. 2019 г. по дело С-620, доколкото в случай става въпрос за съдебни решения постановени по повод обжалване на различни по своя характер актове, постановени в различни производства – административно, административно-наказателно, а националното право не допуска отмяна в този случай.
Изложените в искането и в писмените бележки доводи свързани с нарушение на правото на ЕС са свързани с касационни доводи за нарушение на материалния закон и не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт и в него касационни доводи не са допустими.
По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна на „Комплекс - 2009“ ООД, на основание чл. 239, т. 4 от АПК като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. С оглед изхода на спора претендираните от искателя разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Комплекс - 2009“ ООД за отмяна на Решение № 11952/19. 08. 2019 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение постановено по адм. дело № 13145/2018 г., на основание чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението не подлежи на обжалване.