Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014- 2020 година срещу решение № 365/21. 08. 2019 година на Административен съд гр. В. по адм. д. № 356/2019 година, с което са отменени т. 2.1 и т. 2.9 от негово решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M90Р001-2. 005-0072/6 от 11. 04. 2019 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва като неправилен извода на съда за допустимост на разхода по посочените точки. Излага подробни съображения за изискванията, на които трябва да отговаря направения разход, за да бъде допустим такъв в рамките на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 година. В случая, бенефициерът община В. бил запознат че програмата по Процедура BG05M90Р001-2. 005 „Активно включване“ допринася активно за изпълнението на две от целите на стратегията на ЕС „Европа 2020“. Това били целите в областта на трудовата заетост и борбата с бедността и социалното изключване. Тази процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се реализирала чрез предоставяне на подкрепа по две от приоритетните оси на ОПРЧР 2014 – 2020, а именно: приоритетна ос № 1: „Подобряване на достъпа до заетост и качеството на работните места“ и приоритетна ос № 2: „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“. Целите на приоритетна ос № 1 били ясно разписани, като сред тях били и тези за интегриране на икономически неактивните и безработните лица, търсещи работа и подобряване на организацията и условията на работа в предприятията. От своя страна целите на приоритетна ос № 2 били насочени към решаване на проблеми на маргинализирани групи и общности в различни направления, като подобряване достъпа до заетостта, до образованието и прочие. В Условията за кандидатстване по програмата посочените цели били посочени, като изрично в т. 13. 1 „Общи правила за допустимост на разходите“ на Условията за кандидатстване било записано, че за да бъдат допустими разходите, трябва да отговарят едновременно на поставените изисквания, сред които и да са извършени за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операциите от допустими бенефициери по програмата. В чл. 3. 60 от Договора за безвъзмездна финансова помощ на бенефициера било изписано изрично, че разходите по проекта са допустими ако отговарят на изискванията в Условията за кандидатстване, в това число и чрез тях да се допринася за постигане на целите по програмата. Предвид това прави извод, че за да е допустим направен разход по програмата, той не просто трябва да е описан като такъв в апликационната форма при кандидатстване пред органа, но и да отговаря на всички изисквания по програмата за допустимост на разхода, в това число и да е в пряка връзка с целта на проекта. На последно място, касаторът твърди, че съдът върнал преписката на органа без да даде задължителни указания по прилагане на закона. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който жалбата на община В. да се отхвърли като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор релевира възражения за неоснователност. Излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.
Производството пред Административен съд гр. В. е образувано по жалба на община В. срещу т. 2.1 и т. 2.9 от решение на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014- 2020 година за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M90Р001-2. 005-0072/6 от 11. 04. 2019 година. С оспорените части от решението органът отказва верификация на разходите, както следва: по т. 2. 1: за сумата от 14 669, 99 лева по бюджетен ред III.6. 1 „Разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане за помещенията, в които ще се предоставят услуги по Компонент 2“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и по т. 2. 9: за сумата от 88 560, 00 лева по бюджетен ред IV.8. 1 „Разходи за нематериални активи по Компонент 2“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ.
Въз основа на установените факти, които не се спорят между страните, съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания акт в оспорените точки, като е приел, че изписаната от органа правна квалификация за недопустимост на разхода не се покрива от установените факти. Разходите били описани в дейностите по проекта на бенефициера, като били извършени от допустим бенефициер. Същите били в пряка връзка с предмета на дейност по проекта, като непосредствено служели за осъществяване на целите по същия. Според първоинстанционния съд, предвид това, че не били предвидени допълнителни изисквания за допустимост на разходите, свързани например с броя на назначените лица за осъществяване на проекта и с периода на действие на софтуерния продукт, направените разходи по посочените пунктове били допустими за финансиране. Като материално незаконосъобразен, актът в оспорените части е отменен от АС гр. В..
При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Досежно правилното приложение на материалния закон:
В частта по по т. 2. 1 органът е отказал да верифицира сумата от 14 669, 99 лева по бюджетен ред III.6. 1 „Разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане за помещенията, в които ще се предоставят услуги по Компонент 2“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ):
По делото се установява, че във връзка с изпълнение на дейност „Създаване на център за интегрирани комплексни социални услуги за хора с увреждания и техните семейства в община В.“ със средства от бюджета по проекта е закупено следното оборудване и обзавеждане – 1 бр. мултифункционално устройство, 9 броя компютърни конфигурации, 10 броя бюра, 12 стола, 1брой проектор, 1 брой екран на проектор, 3 броя етажерки и 3 броя секционни шкафа. Органът е установил, че в Центъра е назначен персонал от 4 лица – ръководител, социален работник, психолог и медицинска сестра. Предвид броя на заетите в Центъра лица (4), действителният брой използвани устройства и бюра (4 бюра, 2 броя компютърни конфигурации, 1 брой мултифукционално устройство и екран на проектор) е обосновал нецелесъобразност на разхода в частта за 7 броя компютърни конфигурации, 6 броя бюра и 1 брой проектор. Фактите са установени въз основа на документи и при проверка на място, извършена от РУО, като последният е установил 7 броя компютърни конфигурации и 1 брой проектор неразопаковани във фабрична опаковка без следи от употреба.
В частта по т. 2. 9 органът е отказал верификация на сумата от 88 560, 00 лева по бюджетен ред IV.8. 1 „Разходи за нематериални активи по Компонент 2“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ:
По делото се установява, че във формуляра за кандидатстване на община В. е заложена дейност „Закупуване на уеб базирана социална платформа. Разработване на иновативна социална услуга – „Виртуален социален асистент“. В графика за тръжни процедури, провеждането на процедурата за закупуване и инсталиране на уеб базираната платформа е заложено за м. юли 2017 година. На 14 май 2018 година бенефициерът подава искане за удължаване на срока на административния договор, като една от причините е именно закупуване и инсталиране на уеб базираната платформа. Договорът е удължен с 6 месеца, т. е. до 12. 12. 2018 година. Бенефициерът обявява процедурата на 09. 08. 2018 година, като с решение № 3312/28. 09. 2018 година същата е прекратена. Следващото обявление е на 23. 10. 2018 година, като с решение № 3664/27. 11. 2018 година е избран изпълнител „ССАРМ“ ЕООД. На 10. 12. 2018 година е сключен договор У-269/10. 12. 2018 година, като на 11. 12. 2018 година община В. приема отчет за извършената работа по договора от изпълнителя. Органът е обосновал недопустимост на разхода предвид това, че така закупената уеб базирана платформа не е прилагана по време на изпълнението на дейностите по проекта и по никакъв начин не е допринесла за постигане на заложените резултати.
Касационната инстанция не приема извода на първоинстанционния съд за несъответствие на квалификацията на фактите по спора, както и този за допустимост на разхода.
Според чл. 65, пар. 1 от Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен в случаите, в които са определени специални правила във или въз основа на същия регламент или в правилата на отделните фондове. Общите национални правила за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 ЗУСЕСИФ, като съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт, за да е допустим разхода, следва да е за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операциите, както и да е извършен от допустим бенефициер. В конкретната хипотеза не се отрича качеството на община В. на допустим бенефициер по програмата, но се приема, че дори и формално разхода да е за дейност, включена в проектното предложение на бенефициера, същият е направен без чрез него да се спомага за постигане целите на проекта. Касационната инстанция споделя касационните възражения на РУО, че съдът при постановяване на съдебния си акт не е съобразил, че всеки един от разходите по проекта освен формално да е реализиран за дейност по същия, следва да е направен по начин и по време, така че да способства за постигане на целите по проекта и програмата. В тази насока, след като разходът от 14 669, 99 лева по бюджетен ред III.6. 1 е направен за бюра, компютърни конфигурации и проектор, които не се използват за реализиране целите на проекта, същият се явява недопустим такъв. Същото касае и разходът от 88 560, 00 лева по бюджетен ред IV.8. 1: Органът е направил на 11. 01. 2019 година заявка за регистрация като потребител на уеб базираната платформа „Виртуален социален асистент“. На 12. 01. 2019 година е получен автоматичен отговор за изчакване на одобрение на заявката, която е одобрена едва след извършване на проверка на място на 21. 03. 2019 година. На 27. 03. 2019 година чрез ИСУН бенефициерът предоставя на органа потребителско име и парола за вход в платформата, които се оказват невалидни. Като анализира констатациите на органа във връзка с целите на проекта и програмата, касационната инстанция намира за съответстващ на приложимия норматив извода на органа, че като е закупил и инсталирал уеб базираната платформа два дена преди приключване срока на проекта и при липса на доказателства за нейното функциониране и използване за целите на проекта, бенефициерът е направил недопустими разходи по договор У-269/10. 12. 2018 година със „ССАРМ“ ЕООД.
Горното обосновава извод за материална незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Вместо него следва да се постанови друг, с който жалбата на община В. срещу т. 2.1 и т. 2.9 от решение на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014- 2020 година за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M90Р001-2. 005-0072/6 от 11. 04. 2019 година се отхвърли като неоснователна. Актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, като в оспорената част е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на 1482, 30 лева съобразно представен списък пред касационна инстанция и 300 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред Административен съд гр. В..
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 365/21. 08. 2019 година на Административен съд гр. В. по адм. д. № 356/2019 година, В. К. П:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на община В. срещу т. 2.1 и т. 2.9 от решение на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014- 2020 година за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M90Р001-2. 005-0072/6 от 11. 04. 2019 година.
ОСЪЖДА община В. да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от 1782, 30 лева (хиляда седемстотин осемдесет и два лева и тридесет стотинки) разноски по делото. Решението е окончателно.