Производството е по реда на чл. 209 - чл. 228 от Административнопроцесулания кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, гр. П., подадена чрез упълномощен юрисконсулт К.Н, против решение № 777 от 05. 04. 2019 г., постановено от Административен съд – Пловдив, Първо отделение, III състав, по адм. д. № 3210/2018 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла начл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че съдебното решение не е съобразено с предписанията на материалния закон и е необосновано. Развива подробни съображения относно неизпълнението от страна на земеделския производител на изискванията в приложения бизнес план, който не е изпълен коректно, поради което по заявката му за второ плащане законосъобразно е определена финансова корекция в общ размер на 29 337 лв. Изразява становище, че правилно е наложена визираната корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а не по Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., защото договорът с К.Ч за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е сключен на 24. 08. 2017г., тоест след влизане в сила на ЗУСЕСЕФ, поради което правоотношенията между страните следва да се уреждат по този закон. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и заявява искане за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът - К.Ч, с адрес в [населено място], оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Вл. Давчев, който с писмен отговор пледира за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване оспореното съдебно решение, което е правилно и законосъобразно постановено. Счита, че адм. орган не е приложил нито един от нормативните критерии, за да установи степента на неизпълнение на заложените в договора цели и се позовава на приетата съдебно - счетоводна експертиза, според която липсва соченото нарушение на заложените цели по договора. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото след правилно тълкуване и приложение на относимите разпоредби от ЗУСЕСИФ, на ЗПЗП и тези от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съдът е достигнал до обоснован извод за неприложимост на ЗУСЕСИФ при налагане на финансовата корекция на жалбоподателя. Според участващия по делото прокурор съдът правилно се е позовал на разпоредбите на Наредба № 10/2016 г., вземайки предвид обстоятелството, че посочената подмярка, по която е подадено заявлението за подпомагане, попада в кръга на изброените в чл. 9а, т. 3, съответно чл. 9б, т. 2 ЗПЗП.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на директора на ОД на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 777 от 05. 04. 2019 г. е отменено Решение № 16/06/3/0/03680/2/01/04/01 от 12. 09. 2018 г., озаглавено като такова за налагане на финансова корекция, издадено на основание чл. 20а ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) и чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ от Директора на ОД"Земеделие" – гр. П., с който индивидуален административен акт е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща окончателно плащане по Договор № 16/06/3/0/03680 от 24. 08. 2017 г., както и е определена на К.Ч финансова корекция в размер на 29 337 лева съгласно таблица 1 и като краен резултат е постановено възстановяване на сумата в размер 19 558 лева, представляваща изплатена сума първо плащане, получено на 30. 10. 2017 г. Със същото съдебно решение преписката е изпратена на директора на О. Д – гр. П. на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подадената от К.Ч заявка за плащане № 16/06/3/0/03680/3/01 от 30. 04. 2018 г., при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение и Държавен фонд "Земеделие" – гр. С., е осъден да заплати на К.Ч сумата от 2143, 37 /две хиляди сто четиридесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лева, разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пловдив е приел, че в обжалваното решение като правно основание за неговото издаване е посочена разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ и със същото е определена финансова корекция, а съгласно чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ това решение може да бъде обжалвано по реда на АПК и при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5-7, като приложим ли е този закон - ЗУСЕСИФ е въпрос по съществото на спора. Първоинстанционният съд е счел, че процесното решение за налагане на финансова корекция /РНФК/ не е нищожно, както твърди оспорващото лице, но е незаконосъобразно постановено, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се изразява в това, че издателят на акта не е приложил относимата процедура, регламентирана в Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ, бр. 46 от 17. 06. 2016 г. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че претендираната безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. С оглед на това е преценено, че в случая е налице съществено нарушение, което е лишило земеделския производител от възможността за защита, предоставена му в чл. 35, ал. 2 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, РА да уведоми с мотивирано писмо ползвателя, който в срок до 10 работни дни от уведомяването, има възможност да ги отстрани чрез представяне на допълнителни и/ или нови документи, вкл. документи извън посочените в приложение № 11, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност и едва след това да започне процедура по връщане на получените от ползвателя суми.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставлаващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на задълбочено изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият съдебен състав точно е констатирал, че административното производство в случая е образувано с подаване от земеделския производител на заявление за подпомагане с ид. № 16/06/3/0/03680 на дата 12. 08. 2016 г. по подмярка 6. 3. Правилно е счетено, че националната институционална рамка за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЕСИФ/, както и редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ, съгласно чл. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция от ДВ, бр. 101 от 2015 г. / се определят с този закон, като съгласно ал. 2 на чл. 1 ЗУСЕСИФ, по смисъла на този закон такива средства - от ЕСИФ са и средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. По силата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ безвъзмездна финансова помощ по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. Нормата на чл. 9а ЗПЗП/в редакцията от ДВ, бр. 12 от 2015 г./ регламентира, че министърът на земеделието и храните издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания, както и наредби по прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства. Именно такава наредба е Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ, бр. 46 от 17. 06. 2016 г. Оттук е изведен верен извод, че в случая е налице издаден от министъра на земеделието и храните акт по прилагане на ЗПЗП - Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., който акт изключва приложението на ЗУСЕСИФ. В мотивите на обжалваното решение правилно е съобразен и § 12, ал. 1 ПЗР ЗИДЗПЗП /в действащата към датата на издаване на процесния акт редакция от ДВ, бр. 2 от 2018 г./, според която разпоредба започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. От съществено значение е и обстоятелството, че към датата на постановяване на процесното РНФК още не е действаща новелата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 51 от 2019г., в сила от 28. 06. 2019г./ При това положение касационният съдебен състав счита, че първостепенният съд е формирал обосновано заключение, че законодателят е предвидил две самостоятелни административни процедури – в ЗУСЕСИФ и в Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., целящи възстановяване правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на ЕС и българското законодателство. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: 1) когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 57 от Регламент (ЕС) № 966/2012; 2) за нарушаване на правилата за държавната помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) ; 3) за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 4) за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 5) за проекта или за част от него не е налична одитна следа и/или аналитично отчитане на разходите в поддържаната от бенефициента счетоводна система; 6) за неизпълнение на мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициентите; 7) за неизпълнение на одобрени индикатори; 8) при постъпили инцидентни приходи във връзка с изпълнението на проекта; 9) за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ и 10) за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В чл. 73, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕСИФ е регламентирано, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, като преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. От друга страна в процедурата, уредена в чл. 44 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., е предвидено, че Разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато 1) установи създаване на изкуствени условия с оглед получаване на предимство за предоставяне на финансовата помощ в противоречие с европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство; 2) установи, че ползвателят е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или подправени такива, включително когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му за подпомагане по подмярката и/ или при подаване на заявката за второ плащане; 3) установи, че ползвателят и/или някое от останалите задължени лица не са отговаряли на изискванията по чл. 6, ал. 1 и/или 2 към датата на подаване на заявлението за подпомагане, към датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ и/или към датата на подаване на заявката за второ плащане по договора; 4) ползвателят на помощта или упълномощен негов представител възпрепятства и/или осуетява извършването на проверки от лицата и органите, посочени в чл. 42, или не оказва необходимото съдействие при извършването на тези проверки; 5) ползвателят на помощта е получил или е одобрен за получаване на друга публична финансова помощ за инвестициите в дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в бизнесплана и 6) ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. В чл. 37, ал. 1 от горепосочената Наредба е регламентирано, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора в изчерпателно изброените в т. 1 до т. 19 случаи. При извършен прецизен анализ на двете процедури, първостепенният съд правилно е преценил, че при установяване на някои от основанията, предвидени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта с мотивирано решение, определя по основание и размер финансова корекция. При наличие на някои от основанията, посочени в чл. 44 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г. Разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми, заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, а не да наложи финансова корекция. Така очертаните две процедури, както бе отразено по - горе са самостоятелни и осъществяването на едната или другата процедура не зависи от волята или избора на административния орган, нито пък от желанието или предпочитанието на бенефициера. В конкретната хипотеза е безспорно установено, че процедурата, стартирала с подаване на заявлението за подпомагане, съответно по подаване на заявката за второ плащане е установена в Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., която е издадена на основание чл. 9а ЗПЗП, поради което и визираните от издателя на РНФК "... неизпълнение на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Договор № 16/06/3/0/03680 от 24. 08. 2017 г., сключен с ДФ"Земеделие", във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г.... ", представляват договорни и нормативни задължения, както е уредено в разпоредбата на чл. 44, т. 6 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., поради което те е следвало да бъдат установени в хода на административно производство, което да се развие по реда на чл. 44 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., и при доказано наличие на предпоставките, изброени в т. 1 - т. 6, следва да се изиска от земеделския производител връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми, заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора. В случая обаче касационният жалбоподател е определил финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, вместо да процедира по реда на чл. 44 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., с което е осъществил съществено нарушение на административнопроизводствените правила, възпрепятстващо реализирането на правото на защита на земеделския производител.

Неоснователно е твърдението, изложено в касационната жалба, че съдът неправилно е счел, че приложимият ред е Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., а не ЗУСЕСИФ. Касаторът развива тезата, че договорът на земеделския производител е сключен след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, поради което правоотношенията с ДФЗ - РА е следвало да се развият по реда на този закон. Касационният съдебен състав не споделя това становище, тъй като по силата на § 12, ал. 1 от П. З. З. /обн. ДВ, бр. 2 от 2018г./ започналите производства по мерките и подмерките по чл. 9б, ал. 2 ЗПЗП от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане срока за мониторинг. В този смисъл е и постоянната съдебна практика по този вид спорове - решение № 16706 от 09. 12. 2019г. на Върховния административен съд, по адм. д. № 3294/2019г. и др. В случая приложимата Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г. е издадена преди влизане в сила на § 12, ал. 1 от П. З. З. и производството по тази наредба не е приключило, защото не е изтекъл срокът на мониторинг, който в конкретния случай е петгодишен срок, който е предвиден в чл. 6, ал. 4 от сключения между страните Договор № 16/06/3/0/03680 от 24. 08. 2017 г.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на касационния жалбоподател, че правата на земеделския производител не са били нарушени, позовавайки се на изпратеното уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, с което е дадена възможност за възражение. Касационният съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че в случая административният орган е приложил процедура по налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ и по този начин издателят на адм. акт е лишил лицето от възможността, предвидена в чл. 35, ал. 2 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., според която в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, да органът следва да уведоми с мотивирано писмо ползвателя, който в срок до 10 работни дни от уведомяването, има възможност да ги отстрани чрез представяне на допълнителни и/ или нови документи, вкл. документи извън посочените в приложение № 11, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност и едва след това да пристъпи към процедура по връщане на получените от ползвателя суми. В конкретната хипотеза е установена такава нередовност на документите, съответно непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, което е видно от декларирания в Приложение №9 от заявката за плащане имот № 2023, местонахождение [населено място], площ на имота 1, 287 дка, от които обработваеми 1, 287 дка, начин на трайно ползване – овощна градина, основание за ползване – наем/ и представен за този имот вместо договор за наем– договор за аренда. Констатирано е и несъответствие между заявеното в бизнес плана, че имот № 002090 с площ от 0, 936 дка е с начин на трайно ползване – праскови, а в заявката за плащане този имот е деклариран като разсадник. Предвид описаните несъответствия е следвало да бъде дадена нормативната възможност на земеделския поризводител да ги отстрани в 10 - дневен срок от получаване на съобщението и едва в случай, че тези несъответствия не бъдат отстранени, следва касационният жалбоподател да пристъпи към прилагане на процедурата по чл. 44 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г.

Във връзка с подробно развитите от касационния жалбоподател аргументи за неправилно приложение на материалния закон и за наличието на правни основания за налагане на определената финансова корекция, съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани в това касационно производство, защото първоинстанционният съд е отменил процесното РНФК поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е излагал правни изводи по приложението на материалния закон.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Относно заявеното искане от ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав счита, че също следва да се остави без уважение, защото от негова страна не е представено доказателство за действително направени разноски в касационното производство.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 777 от 05. 04. 2019 г., постановено от Административен съд – Пловдив, Първо отделение, III състав, по адм. д. № 3210/2018 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.