Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от „М ДИ СИ“ЕООД, със седалище и адрес на управления гр. П.,подадена чрез процесуалния представител адв.А.С срещу Решение № 527/9. 01. 2020 год. постановено по адм. д.№ 586/2019 год. по описа на Административен съд С. З.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие със закона и необосновано отм. енителни основания по чл. 209 т. 3 АПК.Твърди се, че при постановяване на решението си съдът не е обсъдил възраженията за недопустимост на жалбата на Х. Иборра, не е преценил че в заповедта по чл. 193 ал. 3 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ е допуснато предварително изпълнение, както и че е отменил Разрешението за строеж и в частта касаеща имоти на трети лица.Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу РС да бъде отхвърлена.

В с. з. касаторът не изпраща представител и не се представлява.От процесуалният представител е постъпила молба с която поддържа оплакванията в касационната жалба.Претендира разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответниците не се явяват в съдебното заседание и не се представляват.

О. К на О. П баня представя писмена молба, с която поддържа оплакванията по касационната жалба.Не прави искане за разноски пед настоящата инстанция, но иска в случай на обезсилване на решението на административниъ съд, да се отмени и присъждането на разноски в полза на Х.Иборра.

Ответницата Х. Иборра, с представено писмено становище от процесуалният представител, сочи неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на съдебното решение.Претендира съдебни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна по делото, по отношение на която решението е неблагоприятно и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С обжалваното решение Административен съд отм. а Загора е отменил по жалба на Х. Иборра, от [населено място] Разрешение за строеж/РС/ № 56 от 16. 10. 2015 год. издадено от Гл. архитект на О. П баня, с което на „М ДИ СИ“ ЕООД, гр. П. в качеството му на възложител се разрешава строителство на обект трета категория, съставляващ „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода“ към хотелски и търговски комплекс с блок-специализирана болница за рехабилитация в УПИ I-Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021. 501. 551 в кв. 28а по КККР на землището на [населено място].

За да постанови своя съдебен акт съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, но при неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.Извел е извод, че оспореното РС е издадено без наличието на законовите предпоставки, което води до неговата незаконосъобразност, както и че при така констатираните нарушения следва да се отмени цялото РС, тъй като чл. 152 ал. 1 ЗУТ разпорежда разрешението за строеж да се издава за целия строеж.

Решението е валидно, правилно в частта в която е отменено РС относно имота на Х. Иборра и недопустимо в частта в която РС е отменено и по отношение на имотите-собственост на трети лица.

О. Р за строеж е издадено във връзка със Заповед № РД-19-6 от 19. 01. 2015 год. на Кмета на О. П баня за учредяване право на прокарване на трасе на минерална вода през общински имоти и Заповед № РД-19-80 от 13. 10. 2015 год. на Кмета на О. П баня за учредяване право на прокарване на трасе на минерална вода през частни имоти.По делото е безспорно установено, че жалбоподателката Х. Иборра е собственик на недвижим имот-дворно място, съставляващ УПИ III-1242 в кв. 26 по ПУП на [населено място], ПИ с идентификатор 55021. 501. 1279 по КККР на землището на [населено място] и попадащ в обхвата на издаденото РС.

Сервитут по прокарване на отклонение от обща мрежа или съоръжение на техническата инфраструктураа през чужд имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите между собствениците на поземлените имоти/чл. 193 ал. 1 ЗУТ/,а при липса на дължимото съгласие и когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно-със заповед на кмета на общината/чл. 193 ал. 3 ЗУТ/.По аргумент от чл. 193 ал. 7 от ЗУТ заповедта по чл. 193 ал. 3 ЗУТ е предпоставка за правомерното издаване на разрешение за строеж на отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура, тъй като тя е пораждащия сервитутното право факт, от който неговия титуляр черпи основание да поиска разрешаване на строителството.Следователно законовата предпоставка за издаване на разрешението за строеж е надлежно учредено право на прокарване респ. определяне цената на това право.

В конкретния казус заповедта на Кмета на О. П баня по чл. 193 ал. 3 от ЗУТ, за учредяване на сервитутното право не е влязла в сила към момента на издаване на оспореното разрешение за строеж.Видно от доказателствата по делото Заповед № РД-19-80 е издадена на 13. 10. 2015 год, а РС № 56 е издадено на 16. 10. 2015 год.Съгласно чл. 215 ал. 4 от ЗУТ актовете издадено по реда на същия закон могат да се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им.Следователно към датата на издаване на оспореното РС срокът за обжалване на заповедта по чл. 193 ал. 3 ЗУТ не е изтекъл и не е налице надлежно учредено право на прокарване.Направените в тази насока възражения в касационната жалба, че в заповедта се съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение по ред на чл. 60 АПК е неоснователно, тъй като допуснатото предварително изпълнение е неотносимо към влизането в сила на един административен акт.Следователно поради невлязла в сила заповед по чл. 193 ал. 3 ЗУТ към момента на издаване на процесното РС, не е осъществено и основанието за издаване на последното.Освен това, с влязло в сила решение по адм. д.№ 477/2015 год. по описа на Административен съд С. З е отменена Заповед № РД-19-80/13. 10. 2015 год. в частта й в която е учредено право на прокарване през поземления имот на жалбоподателката Х. Иборра.С влязло в сила решение постановено по адм. д.№ 450/2015 год. по описа на Административен съд С. З е обявено за нищожно Решение по протокол № 01/14. 09. 2015 год.- на Комисията по чл. 210 ЗУТ, в частта в която е определена цена на право на прокарване на сервитут през същия имот.А с влязло в сила Определение по адм. д.№ 13907/2015 год. по описа на Върховния административен съд е отменено допуснатото предварително изпълнение на Заповед №РД-19-80. Т.е. към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице и законовите предпоставки за издаването на РС.Тези релевантни факти осъществили се и установени по делото след издаването на обжалвания акт водят съобразно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 АПК до извода за незаконосъобразност на оспореното РС към момента на приключване на устните състезания.Съгласно чл. 142 ал. 1 АПК съдът преценява съответствието на оспорения административен акт с материалния закон към момента на издаването му.Изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142 ал. 2 АПК в случая е приложимо, тъй като са установени нови факти от значение за делото, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически факти.

Неоснователно е. възражението на касационния жалбоподател, че жалбата на Х. Иборрасрещу РС е недопустимо поради наличието на влязло в сила Разрешение за ползване на строежа.Последното е издадено на основание чл. 177 ал. 2 ЗУТ и е последващ етап в процеса на строителството.Целта на производството по чл. 177 ЗУТ е да установи изпълнението на строежа и функционалната му пригодност съобразно издаденото РС,одобрените проекти и действащата нормативна уредба по изпълнението и приемането на строителството.При това положение няма как то да е относимо към законосъобразността и действителността на РС.

Настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е недопустимо в частта в която е отменено РС по отношение на имотите, собственост на трети лица, извън този на жалбоподателката Х. Иборра. В тази си част административния съд се е произнесъл по недопустима жалба.

С жалбата си по адм. д.№ 586/2019 год. по описа на Административен съд С. З Х. Ибора е оспорила РС № 56/16. 10. 2015 год. на Гл. архитект на О. П баня и е поискала същото да бъде отменено изцяло.Жалбоподателката като собственик на ПИ с идентификатор 55021. 501. 1279 по КККР на землището на [населено място] засегнат от издаденото РС има правен интерес от оспорването му в тази част респ. притежава надлежна процесуална легитимация.Останалите поземлени имоти включени в трасето на водопровода и площта за която е издадено РС не са собственост на Х. Иборра, поради което за жалбоподателката не е бил налице правен интерес да оспорва РС в частта му относно ПИ 55021. 501. 1577, ПИ 55021. 501. 1243, ПИ 55021. 501. 1241, ПИ 55021. 501. 1239, ПИ 55021. 501. 1255, ПИ 55021. 501. 1237 ,ПИ 55021. 501. 1256, ПИ 55021. 501. 1258 и ПИ 55021. 501. 1277 по КККР на землището на [населено място].Издаденото РС за посочените имоти, които не са собственост на жалбоподателката Х. Иборра по никакъв начин не засяга негативно нейната правна сфера.Следователно не е налице и пряк правен интерес за Х. Иборра да оспорва РС в посочената по-горе част.С оглед липсата на активна процесуална легитимация като абсолютна предпоставка за допустимост на оспорването, жалбата се явява недопустима в тази й част.Следователно обжалваното решение в тази му част е постановено при наличието на отрицателна процесуално предпоставка за допустимост на производството-арг. чл. 159 т. 4 АПК,поради което то следва да бъде обезсилено в тази част, а производството-прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221 ал. 3 АПК.

При обезсилване на решението на админисративния съд в посочената част, следва същото да се отмени по съразмернотст в частта в която О. П баня е осъдена да заплати на Х. Иборра разноски, а именно над 355 лв. до 710 лв.

В останалата част решението на Административен съд С. З като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото касационния жалбоподател и ответникът Х. Иборра има право на съдебни разноски за касационната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата, пред вид своевременно направените искания за присъждането им и представените документи за действително извършените такива.Възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно пред вид фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от страна на адв.. Р и определения минимален размер по Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.При това положение „М ДИ СИ“ЕООД следва да заплати на Х. Иборра разноски в размер на 375 лв., а Х. Иборра да заплати на „М ДИ СИ“ ЕООД разноски в размер на 185 лв.

Водим от горното,Върховният административен съд,Второ отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 527/9. 01. 2020 год.,постановено по адм. д.№ 586/2019 год. по описа на Административен съд С. З,в частта в която е отменено Разрешение за строеж №56/16. 10. 2015 год. издадено от Гл. архитект на гр. П. баня в частта касаеща ПИ 55021. 501. 1277, ПИ 55021. 501. 1258, ПИ 55021. 501. 1256, ПИ 55021. 501. 1237, ПИ 55021. 501. 1255, ПИ 55021. 501. 1239, ПИ 55021. 501. 1241, ПИ 55021. 501. 1243, ПИ 55021. 501. 1577 по КККР на землището на [населено място] и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д.№586/2019 год. по описа на Административен съд С. З в тази част.

ОТМЕНЯ Решение № 527/9. 01. 2020 год. постановено по адм. д.№ 586/2019 год. по описа на Административен съд С. З в частта в която О. П баня е осъдена да заплати на Х. Иборра разноски по делото над сумата 355 /триста петдесет и пет/ лева до 710 /седемстотин и десет/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №527/9. 01. 2020 год. постановено по адм. д.№586/2019 год. по описа на Административен съд С. З в останалата част.

ОСЪЖДА „М ДИ СИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., район“Северен“, бул. “Дунав“ №5, вх.Г ет. 1 ап. 14 ЕИК 201479317, представлявано от С.С да заплати на Х. Иборра, [населено място], [улица] разноски за касационната инстанция в размер на 375/триста седемдесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА Х. Иборра, с посочен адрес да заплати на „М ДИ СИ“ ЕООД,с посочен адрес и ЕИК разноски в размер на 185/сто осемдесет и пет/ лева.

Решението е окончателно.