Производството е по чл. 132, ал. 2, т. 2 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.Ц, от [населено място] и Сдружение „Център за независим живот“, ЕИК 831755154, седалище и адрес на управление гр. С., район „Триадица“, ул.“6- ти Септември“ № 37, представлявано от К.П, съдебен адрес гр. С., ул.“Е. Й“ № 60, подадена срещу заповед № РД01-544/14. 08. 2019 г. на Министъра на труда и социалната политика, с която е утвърдена Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност по чл. 56, ал. 1 от Закон за хората с увреждания, в частта й по чл. 1, ал. 3, чл. 1, ал. 4, чл. 3, ал1, т.2, чл. 7, ал. 2, чл. 8, чл. 10, ал. 3, т. 1, чл. 10, ал. 3, т. 9, чл. 11, ал. 2, чл. 12, чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 12, ал. 1, т. 4, чл. 20, ал. 2, чл. 21 и чл. 23, ал. 1.

В жалбата се излагат доводи, че Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност /Програмата/, в обжалваните си части, е незаконосъобразна. Поддържа се, че атакуваните части от Програмата не са обвързани с конкретни факти и изследвания, поради което са произволни, лишени от основание и поради това водят до увреждане правата и законните интереси на хора с увреждания. Счита се, че това води до дискриминация спрямо определени групи хора с увреждания, които имат право да се ползват от Програмата. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на посочените разпоредби и задължаване Министъра на труда и социалната политика да постанови нови разпоредби.

С определение от 16. 12. 2019 г., настоящият състав на Върховен административен съд е приел, че обжалваната Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност по чл. 56, ал. 1 от Закон за хората с увреждания представлява нормативен административен акт...