Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Ф. Б“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. Надежда, бл. 264, вх. А, ет. 6, ап. 18, представлявано от управителя К.Д чрез адв. Г.М срещу решение № 5883 от 11. 10. 2019 г. по адм. дело № 5783 по описа на Административен съд – София-град за 2019 г. С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-22220418228167-004-001 от 11. 01. 2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 571 от 02. 04. 2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП” и „Ф. Б“ ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че не е налице административен или съдебен акт, с който да е установено, че претендираните суми са недължимо платени, поради което още с плащането си, същите са подлежали на връщане. В хода на съдебното произвоство не е предоставена възможност на дружеството да представи доказателства в тази насока, което представлява нарушение на процесуалния закон. Твърди, че съдът неправилно е изчислил преклузивния срок. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на платените държавни такси пред двете инстанции.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни...