Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма „Човешки ресурси“ 2014 – 2020 година в Министерство на труда и социалната политика срещу решение № 170/14. 10. 2019 година на Административен съд гр. Ш. по адм. д. № 323/2019 година, с което е отменено по жалба на Фондация „Аделе“, гр. Ш. решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05М9ОР001-4. 001-0058/10 от 07. 06. 2019г., издадено от заместник-министъра на труда и социалната политика в качеството на Ръководител на УО на ОПРЧР, в частта по т. 2.3 и т. 2.4 от същото, с които е отказано верифициране на следните разходи: 3998, 00 лева разходи по бюджетен ред III.3. 1 „разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане“ и 453, 48 лева разходи по бюджетен ред I.1. 1 „Разходи за трудови и други възнаграждения, вкл. осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните дейности“, и преписката е изпратена на ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за произнасяне по постъпилото от Фондация „Аделе“ искане за окончателно плащане №4 от ИСУН 2020 с отчетен период 01. 10. 2018г. – 01. 11. 2018г. по проект „Еврократе“ с № BG05М9ОР001-4. 001-0058-С01, в частта относно предявените разходи по бюджетен ред III.3. 1 и по бюджетен ред I.1. 1, като е определен срок за произнасяне от 90 дни, считано от датата на постъпване на преписката при органа. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованст. Излага подробни съображения за неправилност на изводите на съда, които не били съобразени с доказателствата по делото. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Фондация „Аделе“, гр. Ш. срещу решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05М9ОР001-4. 001-0058/10 от 07. 06. 2019г., издадено от заместник-министъра на труда и социалната политика в качеството на Ръководител на УО на ОПРЧР в обжалваната част.
Ответникът, Фондация „Аделе“ не изпраща представител.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.
При служебна проверка на основанията по чл 218, ал. 2 АПК, касационният състав прави извод за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение.
Касаторът не релевира възражения за съществени процесуални нарушения.
Досежно правилното приложение на материалния закон:
Производството пред Административен съд гр Шумен е образувано по жалба на Фондация „Аделе“ гр. Ш. срещу решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05М9ОР001-4. 001-0058/10 от 07. 06. 2019г., издадено от заместник-министъра на труда и социалната политика в качеството на Ръководител на УО на ОПРЧР, в частта по т. 2.3 и т. 2.4 от същото, с които е отказано верифициране на следните разходи: 3998, 00 лева разходи по бюджетен ред III.3. 1 „разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане“ и 453, 48 лева разходи по бюджетен ред I.1. 1 „Разходи за трудови и други възнаграждения, вкл. осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните дейности“.
За да отмени акта в оспорените части, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт представлява волеизявление на компетентния орган по програмата, с което при спазване на процедурата, но в нарушение на материалния закон се отказва верификация на заявени от фондацията за плащане суми, както следва: 3998, 00 лева разходи по бюджетен ред III.3. 1 „разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане“ и 453, 48 лева разходи по бюджетен ред I.1. 1 „Разходи за трудови и други възнаграждения, вкл. осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните дейности“. За да обоснове материална незаконосъобразност на акта в частта за сумата от 3998, 00 лева съдът е мотивирал, че: За изпълнение на дейност 5 бенефициерът е посочил предвидени разходи за дейността в размер на 40880 лева, в това число 4000 лева за закупуване на 2 броя компютри. Необходимостта от закупуването на компютрите била обоснована в раздел „Начин на изпълнение“ от дейност 5. Описаните разходи за закупуване на два броя компютри съответствали на разходите, заложени в бюджетен ред III.3. 1 „разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане“. Тъй като се касаело за разходи, които са заложени в проектното предложение, респективно същите съответствали на критериите за подбор, съдът е намерил за необоснован извода на УО за недопустимост на разхода. Видно от приложения по делото договор (л. 103-105), изпълнителят бил длъжен да създаде на български и английски език платформата „Еврократе“, която да представлява уеб-сайт, изграден на платформа WordPress, позволяващ публикуване на информационни материали от страна на бенефициера и чат-бот система, която да позволява създаването на поредици от въпроси и отговори с разклонения по метода дърво на решенията, които лесно и ефективно да насочват потребителите на уеб-сайта към нужната им информация. Адаптирането на апликацията била само част от дейностите, заложени за изпълнение в проектното предложение, поради което не можело да се твърди, че получаването на услугата по договора с „Ю Плюс Уи“ ООД изпълнявало поставените цели. Съдът не споделя становището на УО за нецелесъобразност на разхода, обосновано с твърдението, че разходът е направен, когато дейността е извършена и „почти изцяло отчетена в предходно искане за плащане“. В тази насока съдът съобразил и факта, че видно от фактура № 0030056387/01. 10. 2018г. (л. 166) компютрите са закупени на 01. 10. 2018г., а последното плащане по договора с „Ю Плюс Уи“ ООД било на 24. 10. 2018г. Като описание на предмета на фактура № 1000000550/24. 10. 2018г. (л. 170) било вписано „последно плащане по договор … завършена чат-бот система в сайта на фондация „Аделе“. Тези факти били в подкрепа на извода за наличие на изпълнение по дейностите, заложени в проекта и след закупуване на компютрите, респективно придобитото оборудване се използвало за изпълнение дейности по поректа. Предвид това, АС гр. Ш. приема за необосновано твърдението на органа за нарушение на нормативното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ. Като допълнителен аргумент при отказа за верифициране на предявения разход в размер на 3998, 00 лева, УО бил посочил, че при връщане на искането за плащане за допълнителни документи, са изискани снимки с видими серийни номера на компютрите, но такива не са представени. Съдът приема, че не е налице соченото фактическо основание за отказ за верификация на разходите. На лист 138 и 139 от делото били приложени снимки, видно от които върху закупените активи били поставени стикери, съответстващи на изискванията, въведени с Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация. Серийните номера на компютрите били видими от Гаранционните карти на двата компютъра, представени по делото – л. 118 и л. 120. Твърдението на оспорващия, че цитираните материали и документи са прикачени в окончателно искане за плащане, внесено на 25. 04. 2019г. в технически отчет, т. 8 – Опис на документи; ред 3. 1 „Дейност 5“, папка „РС“, не било оборено от ответника по делото. Същото се доказвало и от приложените по делото разпечатки от ИСУН 2020 – л. 13-16.
Първоинстанционният съд обосновава като незаконосъоразен и акта на органа в частта по т. 2.4, с която УО е отказал да верифицира разходи в размер на 453, 48 лева по бюджетен ред I.1. 1 „Разходи за трудови и други възнаграждения, вкл. осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните дейности“. Според съда, в случая между фондация „Аделе“ и Д.И било сключено допълнително споразумение към трудов договор № 001/06. 12. 2017г., видно от което, считано от 01. 09. 2018г. основното трудово възнаграждение на Д.И било в размер на 807, 00 лева. Съгласно фиш за заплати (л. 178) за месец септември 2018г. на г-н Илиев била начислена брутна заплата в размер на 844 лева. За месец октомври 2018г. начислената заплата съответствала на договорената. Предвид така представените пред съда доказателства, същият обосновал извод за липса на нарушение, което да препятства верификацията на сочения разход .
Пред касацонната инстанция страните не спорят, че обжалваният акт в посочените части е акт по верификация на предявени за плащане суми със средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Принципно правилен е изводът на първоинстанционня съд, че верифицирането на извършените от бенефициера – Фондация „Аделе“ разходи по изпълнението на проекта е обусловено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия.
Страните не спорят, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.
Спорният пункт пред касационната инстанция касае допустимостта на разходите по по т. 2.3 и т. 2.4 от обжалваното решение, с които е отказано верифициране на следните разходи: 3998, 00 лева разходи по бюджетен ред III.3. 1 „разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане“ и 453, 48 лева разходи по бюджетен ред I.1. 1 „Разходи за трудови и други възнаграждения, вкл. осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните дейности“.
Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на акта в тази част, при следните съображения от правна страна:
Страните не спорят, че с решението по т. 2.3 УО е отказал да верифицира разходи в размер на 3998, 00 лева по бюджетен ред III.3. 1 „разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане“, като е приел, че се касае за нецелесъобразен разход, тъй като компютрите не са били необходими за изпълнение на дейността, за която са доставени. В тази връзка е посочил, че дейността е извършена и почти изцяло отчетена в предходното искане за плащане №3, докато закупуването на оборудването се осъществява в последния проектен месец – октомври 2018г. В допълнение – при връщане на искането за плащане за допълнителни документи с комуникация в ИСУН № BG05М9ОР001-4. 001-0058-С01-М062 са изискани снимки с видими серийни номера на компютрите, но такива не са представени. Също така в сключения договор с изпълнителя на дейността „Ю Плюс Уи“ ООД, в раздел II, т. 2 е записано условието, че „в цената са включени всички разходи по изпълнение на услугата“. Изложените от органа фактически основания са привързани с правното основание по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ. Цитираната разпоредба въвежда като изискване за допустимост на разходите същите да са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и да се извършват от допустими бенефициери съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2.
Касационната инстанция споделя извода на касатора, че първоинстанционният съд при обосноваване на материалната незаконосъобразност на оспорения акт в частта за сочената сума, не е взел предвид релевантни за решаването му факти с правно значение: Според чл. 2. 3 от Договора за предоставяне на безвъзмездна фиансова помощ (ДБФП), а и според предоставената на съда информация от ИСУН 2020, изпълнението на административния договор с бенефициера Фондация „АДЕЛЕ" започва на 01. 11. 2017 г., и при уговорената продължителност, приключва на 01. 11. 2018 г. Според проектното предложение на кандидата Фондация „АДЕЛЕ", част от ДБФП (вж. чл. 6), както и според предоставената на съда информация от ИСУН 2020, Дейност 5 „Адаптиране на "Еврократе" за България и българските структурни фондове" ще се изпълни по начин, задължаващ фондацията да организира правилното прехвърляне на иновативната Апликация "Еврократе" в България, като назначи двама ИТ специалисти, един преводач от ангийски на български, двама специалисти, които ще работят по адаптирване на текстовете. За изграждането на апликация "Еврократе" в България в предложението е предвидено фондация "Аделе" да закупи два броя компютри за ИТ специалистите, като е аргументирано, че те ще имат нужда от добри компютри, с които да направят добра графика на апликацията. Предвидено е дейноста да се извърши в няколко стъпки: Създаване на апликацията на български език следвайки по образец вече съществуващата; Превод на апликацията от английски език на български език и адаптиране на текстовете с цел достъпността до целевите групи; Добавяне на българските методи за финансиране към цялостните данни на апликацията. Предвидени са разходи за дейностите, като за закупуването на два броя компютри са предвидени общо 4000 лв. Касационната инстанция намира за основателно възражението на касатора, че предвид начина на уговаряне на изпълнение на поддейностите, процесната Дейност 5 трябва да започне в началото на шестия месец от започване на изпълнението на ДБФП. т. е. поне на 01. 04. 2018 г.. и да завърши най-късно на 01. 10. 2018 г. Тази дейност не се изпълнява в последния месец на ДБФП - от 02. 10. 2018 г. до 01. 11. 2018 г. Като така е посочено в графика на дейностите според разпечатката от ИСУН 2020 на проектно предложение по схема BG05M9ОP001-4. 001-0058 на бенефициера, което е неразделна част от ДБФП - Дейност 5 не се изпълнява в първите 5 месеца, както и в последния месец на действие на ДБФП. От приложената по делото издадена от „Т. Б“ ЕАД фактура № 0030056387/01. 10. 2018 година е видно, че необходимите за ИТ-специалистите компютри са закупени и получени от бенефициера на 01. 10. 2018 година - последния ден за изпълнение на дейност 5 по проекта. Оттук, според касационния състав, РУО прави обоснован и базиращ се на доказателствата по делото извод, че след като сочените два броя компютри са необходими за изпълнение на дейностите на сочените ИТ-специалисти, а същите компютри са получени от тях на последния възможен ден за изпълнение на дейността, се обосновава извод, че същите не са необходими за изпълнение на вече извършените дейности. Необоснован е изводът на съда, че е достатъчно разходът да е заложен за разход за консуматив в офертата към заявлението, за да е допустим такъв. Напротив, за допустимостта на разхода е необходимо освен същите да са заложени като разход в проектното предложение за закупуване на материални актови, да са направени в срока съобразно графика на дейностите и да са необходими за постигане на поставените цели /виж т. 13. 3 „Допустми разходи“ на условията за кандидатстване“/. В случая е обективно невъзможно процесните два броя компютри да се използват за изпълнение на дейностите по проекта, тъй като са закупени едва в последния ден на дейност 5, за чието изпълнение са предназначени. Правилен е изводът на органа, че целта на уговореното с ДБФП финансиране в частта за закупуване на сочените компютри не е бенефициерът да обнови базата си с нова техника, а те да бъдат използвани за постигане целите на ДБФП, в съответствие с Условията за кандидатстване и Оперативната програма. Предвид гореизложеното, касационният състав приема за неправилен извода на първоинстанциония съд за материална незаконосъобразност на акта в посочената част. Претендираните за верификация разходи по посоченото перо не са допустими поради нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. Дори и разходите за посочените два компютъра да са принципно от категорията допустими разходи по проекта /необходими за изпълнение на деност 5/, недопустимостта на разхода е обоснована от липсата на един от задължителните елементи за допустимостта на разхода, а именно – той да е направен като необходим за постигане на поставените с проекта цели.
В частта за разхода от 453. 48 лв. (т. 2. 4 на обжалвания административен акт):
Страните не спорят, че видно от мотивите на решението в тази му част РУО е констатирал, че съгласно трудов договор 1/06. 12. 2017г. на лицето Д.И е определено трудово възнаграждение в размер на 631, 00 лева, а съгласно представените документи за месец 09. 2018г. му е начислено трудово възнаграждение в размер на 844, 00 лева, а за м. 10. 2018г. – 807, 00 лева, поради което и на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ органът е отказал верифициране на сума в размер на 453, 48 лева, представляваща разлика между уговореното трудово възнаграждение и дължимите осигурителни вноски. За да е налице възприетото от УО правно основание за отказ за верификация на исканата сума следва да се установи, че тези разходи не са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.
При извършна проверка във връзка с възраженията на касатора, касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. С кореспонденция чрез ИСУН2020 BG05M90P001-4. 001-0058-C01-M062 от 25. 04. 2019 г. РУО на ОП РЧР (в съответствие с чл. 63 ЗУСЕСИФ) е изискал във връзка с процесното искане за плащане № 4 бенефициерът да даде обяснение относно завишеното начислено и изплатено възнаграждение на Д.И.О е посочил, че според представения трудов договор му е определено трудово възнаграждение в размер на 631 лв., а според представените документи към финансов отчет му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 844. 00 лв. за месец 09. 2018 г. и 807. 00 лв. за м. 10. 2018 г., както и да се представи отчетен доклад по дейности и часове на Д.И за месец октомври 2018 г. На 07. 05. 2019 г. чрез ИСУН 2020 бенефициерът със съобщение BG05M90P001-4. 001-0058-C01-M063 иска удължаване на срока с още 4 работни дни, което искане органът уважава (.до 10. 05. 2019 г.). Със съобщение чрез ИСУН2020 BG05M90P001-4. 001-0058-C01-M065 от 10. 05. 2019 г. бенефициерът отговаря, че възнаграждението на Д.И е завишено през м. септември и м. октомври 2018г. поради повече отработени часове и необходимостта от подготвяне на документи за финален отчет. Касационната инстанция приема възражението на касатора, че след като е имал на разположение общо 15 дни, бенефициерът не обяснява, че завишените разходи за Д.И са в резултат на това, че е налице изменение в размера на трудовото възнаграждение на посочения служител, предвид подписано допънително споразумение към трудов договор № 001/06. 12. 2017г. Този извод е направен от първоинстанционния съд въз основа на представени от бенефициера доказателства едва в съдебното производство, като същите не са представени пред орган, въпреки дадената му възможност. Преди датата на постановяване на обжалвания административен акт бенефициерът не сочи допълнително споразумение към трудов договор, поради което и това обстоятелство не е имало обективно как да бъде съобразено от органа към датата на постановяване на отказа за верификация. Предвид соченото и като съобразява материалната законосъобразност на акта с оглед фактите, релевантни към датата на постановяването му, касационната инстанция прави извод за неправилност на решението на административния съд и в тази част.
Предвид гореизложеното, касационната инстанция като намира обжаланото решение на Административен съд гр. Ш. за неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, приема че същото следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което жалбата на Фондация „Аделе“ гр. Ш. срещу решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05М9ОР001-4. 001-0058/10 от 07. 06. 2019г., издадено от заместник-министъра на труда и социалната политика в качеството на Ръководител на УО на ОПРЧР, в частта по т. 2.3 и т. 2.4 от същото, с които е отказано верифициране на следните разходи: 3998, 00 лева разходи по бюджетен ред III.3. 1 „разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане“ и 453, 48 лева разходи по бюджетен ред I.1. 1 „Разходи за трудови и други възнаграждения, вкл. осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните дейности“ се отхвърли каго неоснователна. Постановеният отказ за верификация в обжалваните части е законосъобразен, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на спора, на ръководителя на управляващия орган следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции в размер на 450 лева, от които 300 за първа и 150 лева за касационна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и 110, 85 лева държавна такса за касационна инстанция.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалният кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 170/14. 10. 2019 година на Административен съд гр. Ш. по адм. д. № 323/2019 година, В. К. П:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Фондация „Аделе“, гр. Ш. срещу решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05М9ОР001-4. 001-0058/10 от 07. 06. 2019г., издадено от заместник-министъра на труда и социалната политика в качеството на Ръководител на УО на ОПРЧР, в частта по т. 2.3 и т. 2.4 от същото, с които е отказано верифициране на следните разходи: 3998, 00 лева разходи по бюджетен ред III.3. 1 „разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане“ и 453, 48 лева разходи по бюджетен ред I.1. 1 „Разходи за трудови и други възнаграждения, вкл. осигурителни вноски, внесени за сметка на работодателя съгласно КТ и КСО на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните дейности“.
ОСЪЖДА Фондация „Аделе“, гр. Ш., ЕИК 176864952 да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от 560, 85 лева (петстотин и шестдесет лева и осемдесет и пет стотинки ), представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.