Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Б., подадена чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Д.З, против Решение № 2126 от 05. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 1877/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което отхвърлена жалбата на дружеството, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/2019 от 15. 07. 2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ в МОСВ.

В жалбата се излагат доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че за определяне на таксите за водовземане за процесната 2017г. е приложима разпоредбата на § 143, ал. 2 на ЗИД на ЗВ /ДВ. Бр. 61 от 2010г., изм. и доп. бр. 55 от 2018г./ - на база на общото разрешено водно количество, посочено в разрешителното, а не по годишното фактурирано водно количество от В и К оператора за потребителите. Според касатора е приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. „а“ от ЗВ в редакцията от ДВ, бр. 58/2015г. Жалбоподателят твърди още, че задължението за заплащане на таксата в установения в процесния акт размер, не е на дружеството оператор – адресат на акта, а на титуляра на разрешителното О. А, която не е изпълнила задължението си за монтиране на измервателни устройства. Счита, че съдът не се е произнесъл по направените в първоинстанционната жалба възражения. Касаторът претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ № 11 от 15. 07. 2019 г., както и да му се присъдят направените разноски.

Ответникът - Директор на Б. Д /БД/ „Черноморски район“...