Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба началника на отдел „Оперативни дейности - София“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу решение № 264/09. 09. 2020г. на Административен съд Добрич по административно дело № 300/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С431-0033706/10. 03. 2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности - София“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него обратно на приетото от първостепенния съд ЗПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АС Добрич заповед по отношение на [фирма] са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – павилион за палачинки в [населено място], парк „Заимов“ за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 03. 03. 2020 г. продажба на стока на стойност 8 лева при извършено плащане в брой. По констатациите в административния акт съществува и касова разлика в размер съответстващ на неотчетената продажба. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 12. 30 ч. на 03. 03. 2020 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата....