Производство по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане с вх. № 12539/31. 08. 2020 г. на С.С, от [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила решение № 206/01. 06. 2020 г., постановено по адм. дело № 178/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Перник, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 20-1158-000025/12. 01. 2020 г. на младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Перник, за прилагане на принудителна административна мярка "Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца, на основание чл. 171, т. 2а, б."б" от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА)".

В искането за отмяна е релевирано основание по чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че решаващият съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на адресата на мярката, с оглед невъзможността му да участва в делото. Поддържа се, че окончателното съдебно решение е постановено преди да изтече срокът за поправка на протокола от проведеното открито съдебно заседание. Невъзможността да поиска допълване или поправка на протокола е припозната като съществено нарушение на правото на защита.

Ответникът - М.Л - младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Перник, не ангажира становище по искането.

Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди доводите на искателя и данните по делото, намира следното:

Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в рамките на визираните в чл. 240 АПК преклузивни срокове, но неоснователно, по следните съображения:

Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Именно защото е изключение от стабилитета на акта и извънреден способ за извънинстанционен контрол, засягащ силата на пресъдено нещо, с оглед принципа за правна сигурност законодателят е въвел изрично ограничение в приложението му като средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато...