Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. Б., Г. К. С. и Т. К. П. срещу въззивно решение № 260829 от 22. 06. 2021 г. по в. гр. д.№ 507 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, X-ти състав, с което е потвърдено решение № 260074 от 30. 10. 2020 г. по гр. д.№ 500 от 2019 г. на Карловския районен съд за уважаване на предявения от Д. С. М. и Д. С. М. срещу Т. П. Б., Г. К. С. и Т. К. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 623 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор.. ..по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-52 от 16. 11. 2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с намиращото се в имота съоръжение - стоманобетонен басейн за вода за гасене на пожар в Сеновала.

Пълномощникът на касаторите твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди противоречие на решението с чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл. 1 от Протокол № 1 към нея и решения на Съда в Страсбург по следния посочен от касаторите и доуточнен от настоящия състав на ВКС въпрос: Допустимо ли е да се остави да влезе в сила съдебно решение, в което се преразглежда вече влязло в сила решение по същия спор за собственост и се правят диаметрално противоположни правни изводи относно законосъобразността на реституционната процедура от изводите в друго влязло в сила решение по идентичен или принципно сходен от фактическа и правна страна случай?

Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Без да е посочен правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, към изложението са представени две решения на ВКС: решение № 430 от 17. 05. 2016 г. по гр. д.№ 7408 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 89 от 21. 07. 2015 г. по гр. д.№ 6524 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о.

В писмен отговор от 17. 08. 2021 г. ответниците по жалбата Д. С. М. и Д. С. М. оспорват същата. Молят решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендират и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответници по предявения иск/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска, при условията на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищците са собственици на процесния имот с идентификатор.. ..по кадастралната карта на [населено място] по наследство от своя баща С. Д. М., починал на 11. 05. 2016 г., който от своя страна го е придобил на основание договор № 045 от 14. 01. 2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот - държавна земя-частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, като част от УПИ... в кв....по регулационния план на [населено място]. Намиращото се в имота съоръжение /стоманобетонен басейн за вода за гасене на пожар в Сеновала/ също е било придобито в собственост от С. М. като приращение към земята. Прието е, че С. М. е имал право да придобие земята като прилежащ на основание чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ терен към собствените му сгради и съоръжения, придобити въз основа на договор от 16. 02. 1996 г., сключен със Скотовъдна млекарска земеделска кредитна кооперация „Топалица“, след спечелен търг с явно наддаване.

За неоснователно е счетено възражението на ответниците, че те са собственици на този имот по реституция по реда на ЗСПЗЗ. Предвид твърденията на ищците, съдът по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК е осъществил инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на решение № 01118 от 07. 03. 1995 г. на Поземлена комисия- [населено място], на което ответниците основават правата си. Въззивният съд е приел, че това решение в частта му, касаеща спорния имот с площ от 623 кв. м., е незаконосъобразно и не е породило реституционно действие, тъй като е постановено в нарушение на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ - за имот, който е застроен и върху който е било осъществено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността /част от стопански двор, върху която е изграден стоманобетонен басейн за вода за гасене на пожар в Сеновала/.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното:

1. Не е налице соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касацинно обжалване по поставения въпрос /Допустимо ли е да се остави да влезе в сила съдебно решение, в което се преразглежда вече влязло в сила решение по същия спор за собственост и се правят диаметрално противоположни правни изводи относно законосъобразността на реституционната процедура от изводите в друго влязло в сила решение по идентичен или принципно сходен от фактическа и правна страна случай? / поради следното: На първо място, поставеният въпрос не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото не касае настоящото дело, в което не е преразгледан и пререшен спор по друго влязло в сила решение между същите страни за същия имот: С представеното решение № 614 от 23. 03. 2016 г. по адм. д.№ 750 от 2015 г. на Административен съд - Пловдив не е разрешен спора за собственост по настоящото дело. С решението по това дело е оставена без уважение жалба на наследодателя на ищците С. М. срещу отказ на администрацията да измени кадастралната карта с мотив, че кадастралната карта не може да бъде изменена, тъй като е налице спор за собственост, който следва да бъде разрешен по гражданскоправен път в едно бъдещо исково производство. Другото представено по делото съдебно решение /решение от 08. 08. 2001 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д.№ 1550 от 1999 г./, макар да е постановено между касаторите и праводател на ответниците по жалбата /СМЗКК „Топалица“/, касае друг, различен от процесния имот /източна работилница и навес към нея, находящи се в парцел.. ., кв....по земеразделителния план на [населено място], м.“Стопански двор“/, поради което не се ползва със сила на пресъдено нещо по настоящия спор за собственост на имот с идентификатор.. ..по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-52 от 16. 11. 2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, част от парцел.. ., кв....по земеразделителния план. По гр. д.№ 858 от 2002 г. на Карловския районен съд, по което е постановено и влязло в сила решение от 15. 08. 2003 г., също не е разрешаван спора за собственост между касаторите и ответниците по жалбата или техен праводател за процесния имот. С това решение, в административно производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в което ответниците по жалбата и техен праводател не са участвали, е прогласено за нищожно на процесуално основание решение № 01122 от 03. 11. 1997 г. на ПК- [населено място], тъй като с него недопустимо е било отменено вече влязлото в сила решение № 01118 от 07. 03. 1995 г. на ПК- [населено място] за реституция на процесния имот в стари реални граници. Същевременно по отношение на решение № 01118 от 07. 03. 1995 г. на Поземлена комисия- [населено място] не е осъществяван пряк съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, поради което това решение на ПК- [населено място] не обвързва държавата и съответно ответниците по жалбата като нейни правоприемници за спорния имот. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 14. 01. 2013 г. по гр. д.№ 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС.

На второ място, по въпроса не е налице специалното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като пълномощникът на касаторите не сочи противоречие на обжалваното решение с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз. Посочените ЕКЗПЧОС, Протокол № 1 към нея и решения на Съда в Страсбург не са актове на Съда на Европейския съюз /Съда в Люксембург/, поради което не покриват специалното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

2. Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд: Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. гр. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма. В настоящия случай, пълномощникът на касатора не е посочил коя приложима правна норма, според него, е неясна или непълна. Не е поставил и правен въпрос, за разрешаването на който е приложима такава неясна или непълна норма. Съдът също не счита, че е налице непълнота или неяснота в приложимата към спора разпоредба на чл. 10б ЗСПЗЗ. Още повече, че по приложението на тази норма има многобройна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване.

3. Няма противоречие между обжалваното решение и двете представени от касаторите решения на ВКС. В първото от тях /решение № 430 от 17. 05. 2016 г. по гр. д.№ 7408 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о./ в отговор на правен въпрос е прието, че държавата не възстановява право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а запазва собствеността си върху земеделски земи, които не подлежат на реституция в полза на физически лица, общини и други юридически лица и които са негодни за земеделско ползване. Във второто посочено решение /решение № 89 от 21. 07. 2015 г. по гр. д.№ 6524 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о./ е прието, че разпоредбата на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ /нова, ДВ бр. 79 от 1996 г./ има действие само занапред, не и по отношение на решения на ПК, постановени преди влизане в сила на тази разпоредба, но при осъществяване на косвен съдебен контрол върху такива решения на ПК съдът следва да вземе предвид дали земеделският имот е застроен с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, която изрично изключва възможността за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които са застроени или върху които са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Няма противоречие на обжалваното решение с горепосочените две решения на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тях, в обжалваното решение, осъществявайки инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на решението за реституция № 01118 от 07. 03. 1995 г. на Поземлена комисия- [населено място], съдът е приел, че това решение е частично незаконосъобразно /по отношение на спорната част от имота с площ от 623 кв. м./, тъй като върху тази част е извършен строеж и е осъществено мероприятие по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността - изграден е стоманобетонов басейн за вода за гасене на пожар в Сеновала.

4. Не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА), ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ), ЗН (ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО) и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260829 от 22. 06. 2021 г. по в. гр. д.№ 507 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, X-ти състав.

ОСЪЖДА Т. П. Б. от [населено място], [улица], Г. К. С. от [населено място], [улица] Т. К. П. от [населено място], [улица] да заплатят на Д. С. М. и Д. С. М. и двете с адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 23 на основание чл. 78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.