Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на П. Г. Г., представлявана от особения представител адв. И. И., срещу въззивно решение № 1962/11. 03. 2020 г. по в. гр. д. № 2124/2019 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV – „Д” състав, с което е потвърдено решение № 486932/12. 09. 2018 г. по гр. д. № 9238/2014 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на С. А. П. на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД сумата от 6300 лв. – незапалтена наемна цена за периода от месец април 2013 г. до месец януари 2014 г., дължима съгласно договор за наем от 28. 11. 2012 г., на основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД сумата от 1325 лв. - консумативни разходи за топлинна енергия за периода от месец декември 2012 г. до месец януари 2014 г., на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД сумата от 5684 лв. - обезщетение за имуществени вреди, настъпили по време на действието на договор за наем от 28. 11. 2012 г., описани в констативен протокол от 03. 02. 2014 г., както и на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 42 лв. - разходи за нотариална покана, ведно със законната лихва от 21. 02. 2014 г. до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Оспорва се изводът за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като от доказателствата по делото ставало ясно, че имотът бил ползван от трето лице, което следвало да отговаря за вредите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроса до каква степен може да носи отговорност наемателят за вреди по наетата вещ, причинени не от него, а от други лица, ако те към момента на увредата поради някаква причина, включително употребата на психотропни, упойващи вещества или алкохол, са били лишени от възможността да разбират и ръководят действията си.

В срока за отговор насрещната страна С. А. П., представляван от адв. М. Б., възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за правилност на обжалвания акт.

В решението си въззивният съд приема за установено, че страните са обвързани от валидно сключен договор за наем на собствените на ищеца апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица], вх... , и на паркомясто за срок от 12 месеца, считано от 29. 11. 2012 г., съгласно който наемателят следвало да заплаща месечна наемна цена от 630 лв. и консумативни разноски. Договорът е подписан от името на П. Г. от пълномощника Н. Н., за което е представено пълномощното от 01. 12. 2012 г. Въз основа на приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на съдебно-почерковата експертиза е прието, че подписът, положен върху пълномощното, изхожда от Г.. Ползването на имота е предоставено от наемодателя П. на наемателя, като наемното правоотношение е продължило и след посочения в договора едногодишен срок. С нотариална покана от 19. 12. 2013 г., връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 1. ал. 5 ГПК, ищецът е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, считано от 20. 01. 2014 г., като я е поканил в кантората на нотариуса за доброволно уреждане на погасяването на дължимите суми за наем и консумативи и за уточняване на дата и час за предаване на ключовете от имота и установяване състоянието му в присъствие на оценител и подписване на приемо-предавателен протокол, но нито тя, нито неин представител са се явили в кантората на нотариуса. На 03. 02. 2014 г. в присъствието брокер на недвижими имоти и на председателя на домсъвета, Н. Н. – представител на ответницата, е върнал ключовете от имота, при което е съставен констативен протокол, в който са описани подробно констатираните щети.

При тези данни, с оглед липсата на доказателства за заплащане на наем за периода от месец април 2013 г. до месец януари 2014 г., както и на консумативни разноски за периода от месец декември 2012 г. до месец януари 2014 г. и доказателствата, че същите са били заплатени от ищеца, за основателни са приети претенциите за заплащане на неплатената наемна цена в размер на 6300 лв. и на незаплатените консумативни разходи в общ размер от 1325 лв. Наред с това е прието, че за ответницата са възникнали задължения за заплащане на твърдените от ищеца имуществени вреди, съответстващи на установените от доказателствата по делото, като според заключението на съдебно-техническата експертиза вредите по средната им пазарна стойност към момента на връщане на наетия имот възлизат на сумата от 5684, 88 лв., поради което искът е приет за доказан до пълния предявен размер от 5684 лв.

При тези изводи на въззивния съд, поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не дава основание за допускане на касационното обжалване. Същият не е обусловил изхода на спора, а се основава на твърдения, направени за първи път в касационната жалба, че вредите са причинени от трето пълнолетно лице в състояние на временна невменяемост. А въззивният съд е приел нещо различно, че вредите на апартамента са причинени от сина на ответницата, поради което е приложил чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според който наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1962/11. 03. 2020 г. по в. гр. д. № 2124/2019 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV – „Д” състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: