О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60699

гр.София, 27. 10. 2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 1893/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. Д. и Ц. Х. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 12361 от 19. 11. 2020 г. по гр. д.№ 1288/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр. д.№ 3089/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касаторите против „Чез разпределение България“ АД, гр.София, искове, квалифицирани по чл. 49 вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 500 000 лв /по 250 000 лв за всеки от ищците/ - обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на сина им М. В. Д., настъпила на 10. 05. 2015 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Решението е постановено при участие в производството на „Ей Ай Д. Ю С.А. /клон България/“ – клон на чуждестранен търговец, като трето лице – помагач на ответника „Чез разпределение България“ АД.

Жалбоподателите претендират въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос „Допустимо ли е съда да се произнесе с решение по делото при направени пропуски в събирането на доказателствата по делото?“, който считат, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателите излагат...