№ 60732

София 26. 10. 2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. П. Ч:И. П. М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1837 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Й. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 260144 от 24. 11. 2020г. по в. гр. д. № 210 по описа за 2020г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2433 от 8. 12. 2019г. по гр. д.№ 2125/2016г. на РС Плевен като е отхвърлен като неоснователен предявения от нея против Ц. Б. Ц., П. Б. Ц., Х. С. Б. и В. В. Б., като наследници на В. Б. Ц. иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 97 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, сключен на 20. 11. 2015г. срещу престирани вече на прехвърлителя грижи и издръжка от страна на приобретателката, признато е за установено по отношение на А. Й. Г., на основание чл. 108 ЗС, че ответникът В. В. Б. е собственик на 1/5ид. ч.от същия имот и е осъдена същата да му предаде владението върху посочената част, като са присъдени разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по следните поставени три въпроса: 1. Длъжен ли е въззивния съд, при разглеждане на спора, да извърши своя преценка на всички обстоятелства по делото, на релевантните и допустими доказателства и следва ли да обсъди доводите и възраженията на въззивника и да обоснове изводите си по тях? 2. Може ли съдът да обоснове решението си само избрани от него доказателства, без да обсъжда останалите и без да изложи съображения защо ги отхвърля?, По двата въпроса се позовава на обстойна практика, която конкретно цитира, 3. Какъв е обхватът на понятието „трети лица“, по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и свежда ли се той до неучаствали в съставянето на частния документ лица, чийто права са възникнали преди датата на документа? Счита, че е налице противоречие на въззивния акт с решения по гр. д.№ 176/2009г. на ІІ г. о., гр. д.№ 1672/2011г. на ІІІ г. о. и гр. д.№ 1744/17г. на ІІ г. о., съгласно които под „трети лица“ се има пред вид такива, които биха могли да бъдат увредени от антидатирането на документа. 4. При оспорване на заключението на приета по делото експертиза, може ли съдът да отклонява зададен въпрос и ако приеме, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза, задължен ли е съдът да даде указания за посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение? Счита, че е налице противоречие на въззивния акт с решение по гр. д.№ 30/2013г. на І г. о. Петият поставен въпрос е: При тълкуване съдържанието на упълномощителна сделка и на предварителен договор, длъжен ли е съдът да издири действителната воля на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД, тълкувайки уговорките във връзка помежду им и с оглед целта на упълномощаването, отношенията между страните и добросъвестността? Твърди противоречие с приетото в решение по гр. д.№ 1227/2011г. на ІІ г. о.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. В. Б., чрез процесуалните представители адвокатите Д. и К., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочените касационни основания по чл. 280 ГПК, така и основателност.

Предявен е иск за обявяване за окончателен на сключен на 20. 11. 2015г. договор, с който собственикът на имота В. Б. Ц., представляван от ищцата /въз основа на предоставено й на 5. 11. 2015г. пълномощно/ се е задължил да прехвърли в полза на ищцата, в качеството й на приобритател собствеността срещу: “престираните вече на прехвърлителя грижи и издръжка от страна на приобритателката, включващи отделяне на средства за поддържане жизнения му статус, закупуване на хранителни продукти, дрехи, плащане на битови сметки, лекарства, полагане на необходимите с оглед състоянието му грижи, пазаруване, чистене, придружаване до болнични заведения и др., преди сключване на настоящия договор, както и понастоящем, така и за в бъдеще до смъртта на прехвърлителя“.

Въззивният съд е приел предявения иск, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за неоснователен с решаващият мотив, че процесният договор не е произвел действие, защото е сключен без представителна власт. Пред вид обстоятелството, че прехвърлителят е починал преди изтичане на уговорения срок за сключване на окончателен договор и с оглед направеното оспорване на достоверността на датата на неговото сключване, съдът е приел, че ищцата е тази която следва да докаже изгодния за нея факт, че договорът е подписан на посочената в него дата или друга дата преди смъртта на упълномощителя. Тъй като тя не е направила това, въззивната инстанция е възприела извода на първоинстанционния съд, че достоверната дата е тази на представянето му в съда – 28. 03. 2016г. /това е денят, сочещ на настъпил факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне, по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК/. Тази дата е след настъпилата на 16. 12. 2015г. смърт на упълномощителя, когато всички дадени на ищцата пълномощия са прекратени, на основание чл. 41, ал. 1, изр. 3 ЗЗД. Изводът за липса на валиден договор е мотивирало въззивният съд да не обсъжда останалите наведени възражения, касаещи както неговата действителност, така и липсата на изискуемите предпоставки за обявяването му за окончателен.

Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведеното от касатора основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че по поставените от него въпроси, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като всеки един от тях е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, включително и с посочената от касатора. Съображенията:

Отговорът на първите два поставени от касатора въпроси е еднозначен. Съдът е длъжен да направи самостоятелна преценка на всички релевантни и допустими доказателства по делото, да обсъди доводите и възраженията на страните, да посочи приетите от него за установени обстоятелства и да аргументира направените правни изводи и в случая това е направено от въззивният съд, видно от гореизложените мотиви. Неговите решаващи доводи са свързани с приложението на чл. 181, ал. 1 ГПК, във връзка с което касаторът е поставил и третия си въпрос. По него настоящият съдебен състав не констатира противоречие с приетото в представените решения по гр. д.№ 176/2009г. на ІІ г. о., гр. д.№ 1672/2011г. на ІІІ г. о. и гр. д.№ 1744/17г. на ІІ г. о. Съгласно тях - доколкото частният документ трябва да има достоверна дата аз трети лица, за да може да им бъде противопоставен, под „трети лица“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК се разбира – „тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране“. В случая, ответниците като наследници на упълномощителя В. Б. Ц., отговарят на тези изисквания – те не са участвали в съставянето на договора, черпят права от наследодателя си и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Правата се преценяват към момента на оспорване на достоверността на датата, а не към момента, към който се твърди, че издаден документа, чиято достоверност се оспорва./Затова е неоснователно възражението, че възникването на 16. 12. 2015г. на наследствените права не предшества оспорената дата, посочена в предварителния договор, която е 20. 11. 2015г./

Останалите два въпроса, свързани с хипотеза на оспорване на заключение на приета по делото икономическа експертиза и за начина на тълкуване на съдържанието на упълномощителна сделка и на предварителен договор, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съобразно дадените разяснени с т. 1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, защото не са от значение за решаването на спора и не са свързани с решаващите доводи на въззивния съд. Това е така, защото искът е преценен като неоснователен поради направен извод за липса на валиден предварителен договор пред вид сключването му от представител, който не е разполагал с представителна власт. При приета за установена липса на валидно изразена воля за сключване на предварителния договор е ирелевантно каквото и да е тълкуване на съдържанието както на упълномощителната сделка, така и на предварителния договор и е без значение направеното оспорване на заключение на икономическа експертиза относно направени разходи във връзка с полаганите грижи от ищцата за наследодателя на ответниците.

Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260144 от 24. 11. 2020г. по в. гр. д. № 210 по описа за 2020г. на Плевенски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.