Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.И, чрез пълномощника му адв. М. Аргилашка, против решение № 1773 от 15. 10. 2020г., постановено по адм. дело № 1772/2020г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20 - 2372 - 0061 от 25. 06. 2020г., издадена от началника на Първо (01) Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че оспорения административен акт е мотивиран, като се твърди, че в него не са посочени никакви фактически основания за издаването му, а само бланкетно е цитирана нормата на чл. 21, т. 2 от Закон за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), поради което не стават ясни причините за издаване на принудителната административна мярка (ПАМ), което препятства и правото на защита на жалбоподателя. Счита, че по делото не е установено по никакъв начин, че именно касатора е извършител на нарушението, което се установява и от показанията на разпитаните свидетели. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде уважена подадената жалба, против заповедта за налагане на ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия за една година, като същата бъде отменена.

Ответникът по касационната жалба - началника на 01 РУ при СДВР, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено...