О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1729
София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 3794/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Я. Ч., представляван от адв. С. Б., срещу решение № 219 от 17.06.2024 г. по в. гр. д. № 231/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик. Като се потвърждава постановеното от Районен съд - Пазарджик решение от 26.02.2024 г. по гр. д. № 3139/2023 г., е отхвърлен предявеният от касаторът срещу О. Я. Д. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата 9 800 лв., получена и непредадена цена от извършената от ответницата като пълномощник на ищеца продажба на притежаваната от него 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........................ по КККР на [населено място], ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
За да постанови този резултат, състав на окръжния съд приема, че е сезиран с претенция за предаване на сума по договор за продажба, получена от ответницата в качеството й на пълномощник на ищеца, при овластяване да договоря със себе си . Съобразно наведените твърдения съдът е квалифицирал иска по чл. 284,ал. 2 ЗЗД, която разпоредба установява задължение за довереника да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. При преценка на доказателствата е приел за безспорно установено съществуването на мандатно правоотношение между страните, съчетано с упълномощаване за извършване на възложените действия от името на доверителя. Видно от представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите, рег.№.................. и № ............... от .............г. -акт №................., том ............, на нотариус №422 Т. Д., с район на действие РС-Пазарджик, ищецът е упълномощил О. Я. Д., да го представлява и подписва от негово име и вместо него да продаде сама на себе си наследствените му идеални части от процесния имот, за цена и при условия, каквито договори, като в тази връзка да подпише нотариален акт и да декларира от негово име и вместо него действителната цена по сделката, която подписва - в качеството на негов пълномощник; да представлява упълномощителя и го подписва пред съответните служби във връзка с получаването на необходимите документи и изповядването на сделката; да го представлява и подписва във връзка с всякакви промени, заснемания регистрации, деклариране и предеклариране на имота пред община, СГКК, отдел МДТ, пред Главния архитект и пред трети лица и фирми, както и да договаря сама със себе си или с трети лица, които също представлява, за което упълномощителят дава изричното си съгласие.В изпълнение на поръчката ответницата се разпоредила от името на ищеца с неговата ид. част от процесния имот на 24.02.2022 г. срещу продажната цена от 9 800 лв., която според изявеното от нея в нотариалния акт е получила в брой от купувача /самата тя/ Не е удостоверено предаване на доверителя.Съобразно така установената фактическа обстановка, съдебният състав е възприел за необходимо да разгледа правоотношенията между страните в цялост и взаимна връзка, а не само съществауващото между тях мандатно правоотношение. Безспорно е, че страните са брат и сестра и наследници по закон на баща си Я. А. Ч...Възраженията на ответницата срещу иска се основават на прихващане и въззивният съд е посочил, че към момента на изготвяне на пълномощното А. Ч. не е забранил изрично на упълномощения му представител да извършва прихващане на сумата, която му се дължи по сделката. На 24.02.2022 г. е оформен нотариален акт№......, том ....., рег.№.........,нот. д.№.............. от същата дата за покупко-продажба на недвижимя имот в [населено място] , като пълномощник на продавача О. Д. продава имота на себе си като купувач, за сумата от 9 800 лв. получаени в брой.В нотариалния акт няма друго отбелязване.Имотът по сделката е съсобствен, като по висящото между страните делбено производство –гр. дело № 2884/2020 г. по описа на РС-Пазарджик във фаза по извършването на делба между същите страни, е бил изготвен проект за обособяване на делбените имоти в два самостоятелни дяла - дял първи на стойност 259 152 лв., при права на получателя на дял първи от 239 978 лв., поради което за изравняване на дяловете следва да се заплати на получателя на дял втори сумата от 19 174лв, дял втори е на стойност 220 804 лв. правата в дяла са 239 978 лв. и сумата се следва за уравняване от получателя на дял първи. Сред така групираните дялове не фигурира делбеният имот предмет на покупко-продажбата от 24.02.2022г. На 31.05.2022 г. по горепосоченото делбно дело по описа на РС-Пазарджик, е одобрена съдебна спогодба, по силата на която в дял на съделителя А. Ч. се възлага дял първи по заключението на вещото лице, а дял втори получава съделителката О. Ч.. Част от тази спогодба е отбелязаното в съдебния протокол, че страните са уредили отношенията си и няма да си дължат изравняване на дяловете. Поради това е изследвана връзката между процесната сделка и дължимото уравняване на дяловете между съделителите, след като при спогодбата страните не са посочили начина, по който приели стойностно изравняване на делбните дялове .
За изясняване на този начин са изслушани двама свидетели като предвид показанията им и установените факти съдебния състав е достигнал до извод за неоснователност на исковата претенция. Не е имало спор, че освен доверителните отношения по продажбата, между страните не са били приключили отношенията в съдебно делбено производство за подялба на наследствено имущество оставено от общия на страните наследодател. Делбеното дело е приключило след фактически извършената покупко-продажба на процесния апартамент, по споразумение настоящият ищец е придобил имотите, обособени в дял първи . Въззивният съд е взел предвид, че А. Ч. не твърди и не установява финализиране на тази облигация чрез извършено от него плащане на уравнението, нито че това задължение му е опростено от втория съделител. Ответницата по иска не е заявила да се е отказва от извънсъдебно уравняване на дела си при извършената делба, като от споразумението по делбеното дело такъв предварителен отказ не може да бъде извеждан. От своя страна О. Д. също така не твърди, че е изпълнила задължението по договора за поръчка да преведе получената по договора за покупко-продажба сума . Ето защо декларираното от съделителите в делбеното съдебно производство, че няма да има уравняване на дяловете, не означава, че то не се е осъществило по друг ред-извънсъдебно или по повод на други взаимоотношения, извън делбените.Протоколът по делото оформя съдебната спогодба, но в една част страните обявяват за извънсъдебно уредени отношенията засягащи облигацията по уравнението на дяловете, без да разкриват как. За изясняване на това обстоятелство, въпреки противопоставянето на ищеца, съдът е допуснал гласни доказателства, които въззивният съд на свой ред е обсъдил .От кредитираните по делото свидетелски показания е прието за установено, че въпросът за компенсацията е бил предмет на разговори при проведена среща между страните, предварително и преди още да се сключи и одобри съдебната делба-спогодба. Въззивният съд е приел за установено погасяване на задължението на ответницата, което погасяване обаче не е чрез предаване на сумата, подлежаща на отчет пред упълномощителя по мандатното отношение.Изтъкнато е, че прихващането на изискуеми и ликвидни насрещни задължения до размера на по-малкото е допустимо във всеки един момент от развитието на облигационните отношения между две насрещни страни, като е без значение дали насрещната страна е предварително известена. Прието е, че ищецът установява вземане спрямо ответницата в размера на продажната цена на процесния апартамент, тя от своя страна признава да е съществувало (по същата покупко-продажба, задължение към него в размер на 20 000лв, включващо и половината от стойността на продадено съсобствено МПС за 5000 лева), но уговаряно при условията на една компенсация, след като същевременно ответницата е имала вземане за уравняване на по-малкия по стойност получен делбен дял, което не променя извода за извършване на надлежно прихващане на две насрещни и ликвидни и изискуеми вземания, вече осъществено към момента на приключване на делбеното производство, доколкото насрещните вземания са били известни и на двете страни. т показанията на пълномощника на ищеца по делбеното дело, изслушан като свидетел се изяснява, че ищецът го е осведомил за обстоятелството за два продадени делбени имота, които да не се включват в проекта на вещото лице за разпределение на имуществото в два дяла и да не се оценяват, а по късно бил уведомен от пълномощника на съделителката Д.,че страните са се разбрали за това кой кой дял да вземе, без да има уравнение въпреки разликата в оценката. От показанията на втория доведен свидетел , /съпруг на ответницата/ който е заявил пред съда, че компансацията била обявена и съгласувана с ищеца при проведената среща във връзка с получаването на дяловете при делбата и евентуално дължимото уравняване, се изясняват и други отношения, за които първият свидетел твърди, че не са му били известни.Ищецът А. Ч. е бил наясно, че неговото задължение за уравняване на дяла на О. Д. продължава да съществува и че същото ще бъде погасено или чрез реалното му изпълнение или чрез за прихващане. В случая, по заведения иск ответницата има правен интерес и материалноправно основание да се позове на института за погасяване на задължението чрез направено извънсъдебно прихващане, за да се освободи от търсената отговорност към ищеца да му престира продажната цена по поръчката.В обжалвания акт е посочено, че с извършеното прихващане нито ищецът повече има облигационни вземания и задължения към ответницата по каквито и да било правоотношения към този момент, нито ответницата има облигационни вземания и задължения към ищеца поради тяхното окончателно погасяване, като никоя страна повече не дължи на другата реално погасяване на задълженията по продажбите/ жилище + МПС/ и за уравняване на дяловете, защото задълженията са погасени чрез прихващане. Изтъкнато е също така, че въпросът за прихващането е бил предмет на разговори между страните предварително и преди още да се сключи и одобри съдебната делба-спогодба.Възражението за прихващане може да направи както самият ищец така и самия ответник тъй като се касае за две насрещни и изискуеми вземания които се погасяват до размера на по-малкото.Отбелязано е, че ищецът изобщо не коментира в исковата си молба уговорките между страните в делбения процес които са неразривно свързани и с отношенията им по договора за поръчка предвид съществуваащи и непогасени насрещни ликвидни и изискуеми вземания. От доказателствата е прието за установено, още към момента, предхождащ одобряване на съдебната делба-спогодба изявлението за прихващане е направено и поради това, в самия съдебен протокол е записано изрично, че страните няма да си дължат изравняване на дяловете, защото отношенията между страните са уредени окончателно.Чрез възражението за прихващане се постига пълна законова справедливост и удовлетворяване на насрещните страни по начин изгоден и за двете страни.
В касационната жалба се поддържа наличие на касационните отменителни основания по чл.281, т. 3 ГПК, иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск. Съдът неправилно е приел да няма законова пречка за установяване на прихващане със свидетелски показания на установеното с писмен акт /нотариален акт и пълномощно/ задължение. Оспорва се така изведена от решението теза, че установяването на прихващане не се обхваща от ограниченията при допускане на свидетелски показания.Поддържа се наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява погасяване чрез изявление за прихващане на установени с писмен акт задължения?“ Защитата изтъква, че след като прихващането е способ за погасяване на задължения, а то /по правило/ се извършва с едностранно изявление, следователно не са допустими свидетелски показания и за установяване на изявление за прихващане.Сочи се противоречие с решение №126/2018г по гр. д №4602/2017г на Трето г. о на ВКС. Основанието по чл.280, ал.1 т.1 се аргументира с наличието на особено мнение по това решение на ВКС и липсата на трайно установена съдебна практика по поставения въпрос Твърди се, че съдът е направил незаконосъобразни изводи относно възникването на задълженията и възможността и материално-правните предпоставки за прихващане, както и, че необосновано на няколко места в мотивите на обжалваното решение се говори, че със спогодбата е възникнало задължение за ищеца. Също така, в изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл.280,ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като очевидно неправилно е да се приема прихващане с евентуално бъдещо вземане, т.е преди да е подписано споразумението при делбата.
От ответника по касация О. Я. Д., чрез адв. Х. Г.,е постъпил писмен отговор в срок.В него са изложени съображения за недопустимост, както и за неоснователност на жалбата. Претендират се сторените в касационното производство разноски.
Върховен касационен съд, III г. о., намира постъпилата касационна жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв.
Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационни обжалване.
Поставеният въпрос за допустимостта на свидетелски показания предвид ограничението за допускане на гласни доказателства за погасяването на парични задължения, установени списмен акт, съответно обхавща ли изключението погашения на парични задължения между роднини, ако между тях има писмен акт за задължението, не съответства на насоката, в която гласни доказателства са приети за допустими и преценявани от въззивния съд при постановяване на решението в настоящия спор.
С постановяване на обжалваното решение въъзивния съд не е нарушил сочената императивна правна норма, а е изследвал действителната воля на страните при постигане на тяхното споразумение.Нормата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК не допуска изключение от забраната за допустимост на свидетелски показания, поради което тези доказателствени средства не са допустими за доказване на плащане на задължение, установено в писмен акт, включително и когато плащането е извършено между роднини по права линия.В този смисъл е трайно установената практика на ВКС, спореляна и от настоящия състав. В процесния случай обаче не е налице изтъкваната хипотеза, след като правопогасяващите възражения на ответницата се основават на извършено прихващане с насрещно ликвидно и изискуемо задължение към нея, извод за което съдът не е формирал при недопустими свидетелски показания.Ограничението на чл.164, ал.1, т.4 ГПК, изключващо свидетелски показания, не засяга конкретното защитно възражение на ответницата, при провежданото от нея в процеса доказване на извършеното извънсъдебно прихващане и основанието му – насрещното вземане.Също така ограничението не е приложимо, когато няма спор за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, включително при спогодбата като договор; не е приложимо ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки.В случая съдът е изследвал каква е била действителната обща воля на страните при постигната спогодба и за нейния обхват. При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва при обсъждане на гласни доказателства обстоятелствата, при които е сключен и обявен един договор, напр. за характера на преговорите, разменената кореспонденция, как са признати и изпълнявани задълженията /в този смисъл решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г. о. ВКС; решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, IV г. о. ВКС; решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о. решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г.,III г. о и др../Същото се отнася и за компенсационното правоотношение. Извършеният от въззивния съд анализ на доказателствата по делото е съвкупен и е насочен към установяване на действителната изразена воля на страните, обобщена в насока да се осъществи една компенсация на задължението на довереника за отчет на сумата по покупко - продажбата, с това на получателя на по-големия дял в делбеното производство да уравни дела на получателя на по-малкия, заради което обяснимо е бил даден и мандат на съделител и съсобственик с цел продажба на един от имотите, а по този начин и за изключването му от делбата, във взаимен интерес.Засвидетелства го поведението на страните след оформянето на сделката за имота в гр Созопол.Те заедно са обявили на съда, че имат извънсъдебно спорзумение по въпроса за уравнението на дяловете, за да бъде одобрена спогодбата им по останалите въпроси на делбата и по този начин да сложат край на съдебния спор. Никоя от страните в настоящия процес не е довела свидетели за да опровергава, или за да доказва свои твърдения за нещо, което чл.164,ал.1 т.4 ГПК не допуска.Ето защо формулираният в изложението въпрос не удовлетворява критерия на чл. 280, ал.1 ГПК да е обуславящ за правните изводи на съда, произнесен в решаваща за изхода на спора насока съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
След като видно от мотивите на решението действащите законови норми и правила не са приложени в противоречие с явния им смисъл, не може да бъде споделено и повдигнатото оплакване за очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280, ал. 2,предл трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицирана степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, установени в размер на 1 500 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.09.2024 г.
Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 409 от 08.04.2024 г. по гр. дело № 2750/2023 г. на Софийският апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Я. Ч. да заплати на О. Я. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин/ – сторени разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.