Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от "Вавилон-Л" ЕООД, представлявано от управителя В.П, срещу решение № 2062 от 15. 04. 2020г., постановено по адм. д. № 8859/2019г. по описа на Административен съд София град, с което са отхвърлени предявените от търговеца против Агенция "Митници" искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ като неоснователни. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от дружеството иск. Претендират се разноски.
О. А "Митници" чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Допълнително развива съображения в депозираната писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Производството пред административния съд се е развило по исковата молба на "Вавилон - Л" ЕООД срещу Агенция "Митници" гр. С.. С нея на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ претендира заплащане на сума в размер на общо 341 775. 47 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в стойността на претърпени загуби от направени разноски в производство по несъстоятелност, открито спрямо търговското дружество по образувано търг. дело № 991/2004 г. по описа на СГС, ТО, 9-ти състав, от които главница в размер на 222 610. 47 лв. и законна лихва в размер на 119 165. 00 лв. от момента на разходването на главницата - 28. 01. 2008 г. до 31. 07. 2012 г. Вредите били причинени в хода на административнонаказателна преписка №4/2004 г., завършила с Наказателно постановление (НП) №4/30. 11. 2004 г.,отменено впоследствие. Във връзка с образуваното административнонаказателно производство с Постановление №2600- 3794/24. 06. 2004 г. на Агенция „Митници“ - М. А. С му били наложени обезпечителни мерки - запор на всички банкови сметки на „Вавилон-Л“ЕООД. Запорът бил изпълнен от ОББ - главна обслужваща банка на дружеството. С молба изх. №551/16. 12. 2004 г. до директора на РМУ поискал вдигане на запора, но по тази молба липсвало произнасяне. Вредите се претендират като резултат от незаконосъобразно действие на ответника - наложен запор върху банковите сметки, обусловил изпадането на ищеца в неплатежоспособност и откриването на производство по несъстоятелност и от незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на ответника да се произнесат по молба изх.№ 551/16. 12. 2004г. за отмяна на наложеното обезпечение. Според „Вавилон-Л“ ЕООД обезпечителните мерки - запор на банкови сметки като част от процедурата по издаване на незаконосъобразното НП №4/30. 11. 2004 г., следвало да бъдат отменени с отмяната на НП. Обезпечителните мерки принудили дружеството да спре плащанията си, не било възможно да се изпълнят договорите с контрагенти и се натрупали задължения по фактури за доставки към търговци, не могъл да реализира и нова печалба от търговската си дейност, тъй като стоката в склада била запечатана в рамките на същата преписка. „В. Ф ГМБХ & Ко. АГ” подало молба за откриване на производство по несъстоятелост, в качеството му на кредитор по договор за консигнация, сключен през месец септември 1995 година с „Вавилон - Л” ЕООД. По тази молба, с Решение от 01. 08. 2005 г. по т. д. №991/2004 г., С. Г. С, ТО 9-ти състав открил производство по несъстоятелност по отношение на „Вавилон — Л” ЕООД на основание чл. 630, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Производството по несъстоятелност продължило до 07. 02. 2012 г., когато било постановено и окончателното Решение на основание чл. 740 ал. 2 ТЗ, с което т. д. №991/2004 г. по описа на СГС ТО 9 с-в било прекратено. При това „Вавилон-Л“ЕООД следвало да заплати разноските по делото, които съгласно чл. 620 ал. 3 ТЗ след откриването на производството се събират от масата на несъстоятелността. Съгласно чл. 723 ТЗ тези разноски включвали държавната такса за производството; възнаграждението на синдика; разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата и т. н.
Видно от служебна справка в ТР, дружеството е обявено в несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 2 от ТЗ с решение по т. д. №991/2004г. на СГС от 01. 08. 2005г., като е прекратена дейността на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 658, ал. 1 от ТЗ дружеството се представлява от синдика, освен в случаите, в които изрично тези права са предоставени на органите на длъжника - чл. 635, ал. 3 от ТЗ. В настоящата хипотеза при наличието на влязло в законна сила решение за обявяване на ищеца в несъстоятелност разпоредбата на чл. 711, ал. 1,т. 3 от ТЗ следва да се тълкува в съответствие с изключенията, предвидени в чл. 740 от ТЗ. С влизане в сила на решението по чл. 630, ал. 2 от ТЗ/респ. чл. 711 от ТЗ/ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на дружеството и тези органи остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, доколкото съответните нормативни разпоредби в ТЗ уреждат случаите, в които органите на дружеството упражняват правомощията си. Такъв е настоящият случая, в който е сключено споразумение с кредиторите за заплащане на дълговете в хипотезата на чл. 740 от ТЗ, което определя правосубектността на „Вавилон-Л“ЕООД да води исковото производство.
С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно.Фактическата обстановка по делото не е била спорна между страните и тя правилно е установена от първостепенния съд.
За да отхвърли исковата претенция, първоинстанционният съд приел липса на предпоставка за уважаване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - акт на администрацията, обявен по законоустановен ред за незаконосъобразен. Претенцията на ищеца пред съда била обвързана с наложени обезпечителни мерки-запор върху банкови сметки на дружеството и бездействието на длъжностните лица на А. М да се произнесат по молба изх.№ 551/16. 12. 2004г. за отмяна на наложеното обезпечение, въпреки отмяната на Наказателно постановление № 4/2004 г. на директор на РМД София, които били наложени в производство по издаването му. Вредите са претендирани като резултат от незаконосъобразно действие на ответника - наложен запор върху банкови сметки на „Вавилон-Л“ ЕООД, обусловил изпадането му в неплатежоспособност и откриването на производство по несъстоятелност. Преценявайки конкретно предявената искова претенция, съдът законосъобразно извършва преценка на законосъобразността на акта на митническата администрация, с който е наложена обезпечителната мярка „запор върху сметките на дружеството“. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че процедурата по налагане на обезпечителни мерки, се извършва в отделно производство от административно-наказателното. Следователно проверката на законосъобразността на наказателното постановление и неговата отмяна не отменят автоматично и наложените обезпечителни мерки. Не са налице доказателства по делото за това, постановлението за налагане на обезпечителни мерки, въз основа на което е бил наложен запор на всички банкови сметки на дружеството – касатор да е бил оспорен по надлежния ред. Този акт на митническата администрация не е бил обявен за незаконосъобразен, нито е нищожен, поради което претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от него е неоснователна, а оплакванията на касатора срещу тези изводи на съда на неоснователни.
Обосновано съдът е приел, че не са налице доказателства, за това, че молба изх. № 551/16. 12. 2004 г. за отмяна на наложено обезпечение, е депозирана в Агенция „Митници“, а дори това да е така, то бездействието на административния орган да се произнесе подлежи на самостоятелно оспорване.
При така установените обстоятелства, правилно съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, нито пряка причинно-следствена връзка между актовете, с които са наложени обезпечителни мерки/отказ да се произнесе по искането за отмяна и настъпилия вредоносен резултат – намаляване имуществото на дружеството–касатор със стойността на направените разноски в производството по несъстоятелност и доводите му изцяло са правилни.
Правилна е преценката на съда и относно наличие на решен идентичен спор между същите страни. Действително с Решение №3125/ 09. 05. 2016 г. по адм. дело № 12169 по описа на съда за 2015 г., съдът е отхвърлил иск на дружеството срещу А. М за заплащане на обезщетение за вреди -произтичащи от задържане на стока като обезпечителна мярка и нейната продажба под себестойността, които не се покриват с настоящата претенция за непозволено увреждане. Неоснователни са възраженията на касатора относно изводите на съда за изтекла давност. Доколкото не е налице постановена отмяна по надлежен ред на твърдените като незаконосъобразни действия/бездействия на административния орган, въпросът дали тече или е изтекъл законоустановен давностен срок, не следва да се обсъжда.
Ето защо, следва да се приеме, че АССГ правилно и законосъобразно е отхвърлил оспорването.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер - 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2062 от 15. 04. 2020г., постановено по адм. д. № 8859/2019г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА "Вавилон - Л" ЕООД, ЕИК[ЕИК],, представлявано от управителя В.П, да заплати на Агенция "Митници", разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Решението е окончателно.