О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1728
София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4077/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Н. К., чрез адв. Р. С., срещу решение № 469 от 22.04.2024 г. по в. гр. дело № 3117/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което след като се потвърждава постановеното от Софийски градски съд решение от 25.04.2023 г. по гр. д. № 3090/2019 г., се отхвърля предявеният от касаторката иск с правно основание чл.19 ЗЗД за обявяване на предварителен договор от 12.12.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Красно село“, [улица], [жилищен адрес] ап...., със застроена площ 161,12 кв. м., представляващ апартамент с идентификатор .................. по КККР , за окончателен .
В решението си апелативният съд е приел, че ответниците са сключили граждански брак на 26.05.2001г. На 12.12.2008 г. между тях като продавачи и ищцата като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот.Страните са се договорили, че цената на имота е 156 000 лв., която трябва да бъде изплатена, както следва: 15 000 лв. в срок до 01.03.2009 г., а останалите 141 000 лв. - при подписването на окончателния договор и при прехвърлянето на имота. За което е уговорен срок до 31.12.2016г., като на 20.12.2016 г. страните следвало да се срещнат в кантората на нотариус З. Т. за уточняване на дата и час за извършване на нотариалната сделка за закупуване на имота. Договорили, че ако някоя от страните не се яви и сделката не се осъществи, изправната страна може да иска от съда: за купувача - съдът да обяви договора за окончателен по реда на чл.19 от ЗЗД, за продавачите: връщане на дадените суми по предварителния договор. Ищцата е представила доказателства, че сумата от 15 000 лв. е заплатена от купувача на 24.02.2009 г. От представен по делото нот. акт № ........, том..........., дело № .................. г. за покупко-продажба в незавършен вид, се установява, че В. В. К., преди да сключи граждански брак, е закупил имота в незавършен вид – груб строеж. В процеса е приета съдебно-техническа експертиза, основна и допълнителна, от които се установява, че описаният в предварителния договор за покупко-продажба от 12.12.2008 г. имот е идентичен с този по договора за строителство от 18.01.1994 г. във връзка с договора за преотстъпено право на строеж и изграждане. Налице е идентичност на апартамент № .......... и апартамент №..........., находящ се на [улица], като номерацията е променена след въвеждане на обекта в експлоатация. Установено е, че изп. дело № 986/2018 по описа на ЧСИ Б.., с рег.№ ......... от КЧСИ, с район на действие СГС е било образувано по молба на взискателя и ипотекарен кредитор „Ленно“ АД, с предходно наименование „ТНК К. М. АД , въз основа на изпълнителен лист от 20.11.2018 г. по гр. дело № 66952/2018 г. по описа на СРС, 128 състав, издаден против „Ви енд ви комерс груп“ ЕООД против ответниците. По отношение на имота има вписани и няколко договорни ипотеки и възбрани. По горепосоченото изп. дело е проведена публична продан за времето от 06.01.2020 г. до 06.02.2020 г. за процесния имот, а с протокол от 07.02.2020 г., по реда на чл.492 от ГПК, за купувач на имота е обявен Х. Д. С..С влязло в сила на 29.04.2021 г. постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2020 г. на ЧСИ Б. имотът е възложен на обявения купувач. Постановлението е вписано с Акт № ............, том ................ г. с рег.№ .................... г. по описа на СВ, а с протокол от 19.08.2021 г. купувачът е въведен във владение на имота от ЧСИ.
При така установената фактическа обстановка, апелативния съд е констатирал, че предварителният договор е действителен. Част от цената по този договор е платена според съвпадащите изявления на страните на 24.02.2009 г. Отбелязано е, обаче, че този договор е непротивопоставим на ипотекарния кредитор, на взискателите и на купувача по публичната продан, тъй като както ипотеките, така и първата възбрана са вписани преди вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД. Принудителното изпълнение за парично задължение на лицата, продавачи по предварителния договор е насочено против описания в същия договор имот, ипотекиран в полза на кредитора, взискател по изпълнителното дело. От отбелязванията в имотния регистър в Служба по вписванията – София се установява, че на 17.05.2021 г. е вписано придобиване на имота чрез публичен търг /постановление за възлагане по ГПК от Х. Д. С..Следователно, към момента на приключване на устните състезания продавачите не са собственици на процесния имот.При проверката на собствеността по чл. 363 от ГПК се установява, че не са налице предпоставките за прехвърлянето й, поради което искът с правно основание чл. 19 ЗЗД е отхвърлен.Инстанцията по същество е изложила подробни съображения защо правата на третото лице-купувач по публичната продан са противопоставими на ищцата, а именно: вписаната в полза на кредитора по изпълнителното дело възбрана предхожда вписване на исковата молба, а така също възлагателното постановление е влязло в сила на 29.04.2021 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.В изложението към касационната жалба се формулира въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с доводите на страните, относими към правния спор, както и допустимо ли е участие на трето лице помагач по собствена инициатива, без да е получило съгласието на страните участници в съдебния спор“. Изразява се несъгласие с фактическите и правни изводи на въззивния съд, твърди се допуснато процесуално нарушение, поради необсъждането на предходните възбрани на имота, тъй като по този начин е ограничил правото на защита на касаторката.Заявява, че изводите на съда не почиват на целия събран и релевантен доказателствен материал, конкретни съображения във връзка с основания по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК не са изложени .
В писмен отговор третото лице помагач Х. Д. С., чрез адв.Н. Ц. оспорва жалбата.Заявява, че същата не обективира изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Ответниците по касация В. В. К. и В. Л. К. не вземат становище по жалбата.
След преценка на изложените обстоятелства, Върховен касационен съд, III г. о., счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос По общо поставения процесуалноправен въпрос практиката на ВКС е константна в разбирането, че въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПКи чл.235,ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.Налице е многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС , включително и разяснения в т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно за изискванията към решаващата дейност на въззивният съд в процесуално-правен аспект .При постановяване на решението Софийски апелативен съд не е обективирал противоречие с тези изисквания, за което свидетелстват мотивите на решението в единното им съдържание. Не е обоснован доводът за необсъждане в мотивите към решението на всички доказателства и обстоятелства, които имат отношение към обявяването на сключения между ищцата и ответниците предварителен договор за окончателен. В случая произнасянето на въззивния съд е напълно съобразено с установените указания относно приложението на закона, след преценка на всички обективно съществуващи, установени по делото релевантни обстоятелства относно фактът, че с вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори.В обжалвния акт съответно е посочено, че съгласно чл.453 т.2 от ГПК спрямо взискателя и присъединилите се кредитори са непротивопоставими не само всички разпоредителни сделки с вещни права, но и решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди налагане на възбраната, като в случая преди вписването на исковата молба е била вписана договорна ипотека дв. вх. рег.№ 83502, том 38, под акт № 175/11.12.2017 г. с кредитор - взискателя по изпълнителното дело, а след това и възбрана вх. рег.№ 85225, вписана в АВ София в том ..., под акт № .... на .............. г., върху имота, изнесен на публична продан. Съобразено е и императивното условие за постановяване на положително решение по конститутивния иск - продавачът по предварителния договор да е собственик на обещания имот.
Необосновано се явява наведеното твърдение за наличие на предпоставки по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос, които е изяснен в трайно установена практика на ВКС. Ясни и непротиворечиво прилагани са разпоредбата на чл.218 ГПК,според която трето лице може по своя инициатива да встъпи в делото, когато има интерес решението да бъде постановено в полза на една от страните, така и да бъде привлечено по искане на една от страните, съгласно условията в чл.219 ГПК.В случая процесуално право да встъпи в процеса воден между страните по предварителния договор е упражнил купувача на имота от публична продан, негов собственик по силата на възлагателно постановление, който е трето лице с интерес да изтъкне пред съда фактите дали основание за отхвърляне на иска и същевременно факти, които съдът е бил длъжен да съобрази при прилагане на закона.За да е налице соченото основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Такива съображения в случая не са налице.
Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 469 от 22.04.2024 г. по в. гр. дело № 3117/2023 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.