Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Националния орган по Програма "Интеррег V-А Гърция - България" и директор на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощник, против решение № 262/ 19. 11. 2019 г., постановено по адм. д. №338/ 2019 г. на Административен съд - Ямбол, с което съдът е отменил негово решение № РД-02-14-827/ 22. 08. 2019 г. за определяне на финансова корекция на О.Т.К релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при провеждането на проверената обществена поръчка възложителят е допуснал посочените в б."Д", "Е" и "Ж" на акта нарушения на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), които несъмнено представляват нередност, за която е определил финансова корекция. Оспорва извода на съда за липса на доказана вреда на общия бюджет на Европейския съюз. По подробно изложени доводи за съответствието на решението с материалния закон иска отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от О. Т бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. О. О. Т не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона.
Първоинстанционният съд е установил и подробно изложил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което не следва да бъдат излагани подробно повторно.
М. Уя орган на ОП „Европейско териториално сътрудничество", действащ като УО на Програмата за сътрудничество „Интеррег V-A Гърция-България 2014-2020" и О. С като водещ бенефициер е сключен договор за изпълнение на проект "Предоставяне на здравни грижи и социални услуги на уязвими общности в района на българо-гръцкия трансграничен регион". Проектът се изпълнява в сътрудничество двама бенефициери - Асоциация на раковите пациенти и приятели на префектура Еврос-SinehiZO и О.Т.М бенефициерите е сключено Споразумение за партньорство.
На бенефициера О. Т е предоставена безвъзмездна финансова помощ по П. И V-A Гърция - България 2014-2020 г. под формата на национално финансиране за изпълнение на проект „Предоставяне на здравни грижи и социални услуги на уязвими общности в района на българо-гръцкия трансграничен регион". В изпълнение на проекта О. Т е провел процедура по обществена поръчка и е сключил договор с изпълнителя "Полистрой” ЕООД, гр. Я., с предмет „Ремонт на сгради в ДПЛПР, село Радовец, О. Т“. Във връзка с регистриран сигнал за нередност НО е извършил проверка на проведената процедура, бенефициерът е уведомен за констатациите и му е дадена възможност за възражения.
С оспореното пред първоинстанциониня съд решение ръководителят на Националния орган е приел за неоснователни част от сочените в сигнала твърдения за нарушения. Приел е за установени нарушения, описани в т. "Д", "Е" и "Ж" в акта, а именно: неправилно съотношение между показателите в методиката за комплексна оценка на офертите; необективно и нецелесъобразно определяне на точките по показател за оценка П1; неправомерност на показател П1 поради въвеждане на изискване за персонал, упражняващ строителен надзор. Органът е приел, че е допусната нередност по т. 9 от Приложение 1 на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата/ и е определил финансова корекция 10% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ по договора с изпълнителя „Полистрой“ ЕООД.
За да отмени акта, първоинстанционният съд е приел по описаното в акта нарушение в б"Д":
Според приетата от възложителя методика за оценка на офертите съотношението между показателите за оценка П1-техническа оценка "Професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката" и П2- "Ценово предложение за изпълнение на поръчката" е 70:30. Административинят орган е приел, че това съотношение води до неравнопоставеност на участниците и нарушава конкурентния избор, защото единият показател се съдържа повече от два пъти в другия, което води до практическото му игнориране и фактически е невъзможно две технически предложения да получат максимален брой точки, освен ако не са напълно идентични, поради което на практика е предопределен фактът, че участник, получил 70 точки при оценка на техническото предложение, ще бъде определен за изпълнител. Мотивирал се е, че съотношението между двата показателя създава риск от изкривяване на резултатите от процедурата, съответно риск от избор на оферта, при която не е налице най-добро съотношение качество/цена. Органът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) /ЗОП/, защото води до неравнопоставеност между участниците и нарушаване на условията за конкурентен избор.
Съдът е приел, че съгласно чл. 70, ал. 1 ЗОП обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта, като според ал. 2, т. 3 икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на критериите за възлагане и в частност на оптималното съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. Според съда, доколкото законът не поставя допълнителни изисквания или ограничения при изготвяне на този критерии, то в правамощията на възложителя е да прецени какво е оптимално съотношение качество/цена. Единствено фактът, че единият от критериите е с тежест два пъти по-голяма от другия, не може да обоснове нарушение на законовото изискване. Обосновал е извод за липса на нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, сочещо на нередност, за която да бъде определена финансова корекция. По описаното в акта нарушение в б"Е":
Съдът подробно е проверил и изписал условията за формиране на оценка по П1 от методиката за оценка на офертите, които няма да бъдат излагани отново. Според административния орган, въведените точки за оценяване на придобития професионален опит - общ и специфичен, на "технически ръководител", "помощник технически ръководител" и специалист контрол на качеството" не водят до обективно оценяване по този показател, защото може да се стигне до вариант, в който участник, предложил в състава на екипа си експерти с по-дълъг опит, да получи равен брой точки с участник, чиито експерти са по-малък опит, а качеството с ангажирания с изпълнението на поръчката персонал оказва съществено влияние върху изпълнението на поръчката. Органът е посочил, че голямата заложена разлика в опита на експертите предполага и съществена разлика в качеството на изпълнение на строителните дейности, което би имало разубеждаващ ефект за участниците и би нарушило конкурентната среда. Според НО допуснато нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП и чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП би имало финансовите последици върху бюджета на Съюза, тъй като при спазването им и други участници биха могли да подадат оферти и публичните средства да бъдат разходвани по-ефикасно. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложение 1 към Наредба за посочване на нередности - неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие.
Според първоинстанционния съд действително съществува вариант, предвид одобрената и приложена от възложителя методика за оценка по П1, при който би могло да се стигне до положение, при което участник, който предложи в състава на екипа си за изпълнение на поръчката по-квалифицирани експерти, да получи равен брой точки с участник, чиито експерти от екипа за изпълнение на поръчката да сас по-малък опит. Въпреки, че по същество е възприел правния извод на органа, съдът се е обосновал, че изложените в решението на НО варианти са теоретични и представляват частни случаи, които не биха могли и не са се изпълнили на практика в хода на процедурата. Като е съобразил и определението за "нередност" като елемент от състава за определяне на финансова корекция, съдът е приел, че самото нарушение, представляващо нередност, трябва да бъде конкретно и беспорно, а не да се базира на хипотетични варианти. При тези мотиви е извел, че не е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП. По описаното в акта нарушение по б"Ж":
Административният орган е приел, че съгласно одобрената методика за оценка, в П1 е предвидено оценяването с 30 т. на предложения, които отговарят на следното изискване: "Съдържат брой точки от посочени във втора група от таблицата, разписана по-горе, професионалната компетентност на персонала, на който е възложено упражняването на строителния надзор по време на строителството на обекта/строежа". Така формираните точки за професионална оценка на персонал за строителен надзор, според НО, могат да внесат неяснота у потенциалните участници дали е необходимо да включват в офертите си предложения за персонал, който ще упражнява строителен надзор, дали тази част от документацията за участие в процедурата изобщо се отнася до предложения от тях персонал, който ще извършва строителни дейности, а не строителен надзор, каквото изискване не е заложено в документацията. Националният орган не приема твърдението на бенефициера за техническа грешка в документацията, защото то не е вписано изолирано и не е извадено от контекста на определените показатели за оценка, а това може да породи объркване у потенциалните участници. Органът е приел, че е нарушен чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, защото при така неясно формулираната методика за оценка участниците не знаят как трябва да подготвят техническите си предложения, така че да отговарят на поставените от възложителя условия, като финансовото влияние на нарушението се изразява в разубеждаващия ефект у потенциалните участници. Определил е нарушението като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към Наредба за посочване на нередности - неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие.
Първоинстанционният съд е посочил, че в документацията за участие изразът „персонал, на който е възложено упражняването на строителния надзор“ е използван, както следва: „В зависимост от получените точки относно професионалната компетентност на персонала, на който е възложено упражняването на строителния надзор по време на строителството на обекта/строежа за целите на общата оценка на частта - „Предложение за професионалната компетентност на персонала, на който е възложено упражняването на строителния надзор по време на строителството“ на обекта/строежа, следва да се ползва следната таблица:„Оценка 30 точки - за предложения, които отговарят на следното изискване: съдържат брой точки от посочени във втората група от таблицата, разписана по-горе относно професионалната компетентност на персонала; на който е възложено упражняването на строителят надзор по време на строителството на обекта/строежа и оценка 10 точки - за предложния, които отговарят на следното изискване:съдържат брой точки от посочени в третата група от таблицата, разписана по-горе относно професионалната компетентност на персонала, на който е възложено упражняването на строителния надзор по време на строителството на отделните обекти/строежи." Съдът е приел, че поради категоричното разграничение в ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) между функциите на строителя и лицето, упражняващо строителен надзор, като самостоятелни участници в строителството, не би могло да възникне заблуждение у евентуалните участници в процедурата, че е необходимо да включват в офертите си предложения за персонал, който ще упражнява строителен надзор, защото под персонал безспорно се разбират техни служители, с които са в трудови или други правоотношения и което е недопустимо според чл. 166 ЗУТ.Ол е този извод и с предмета на конкретната поръчка. Като допълнителен довод е посочил, че участниците не са били въведени в заблуждение и за тях не е съществувала неяснота за начина, по който следва да подготвят офертите си е и обстоятелството, че никой от тях не е поискал писмени разяснения във връзка с поставените условия, поради което изолираната му употреба сочи за техническа грешка, която по никакъв начин не е затруднила кандидатите и не е нарушила принципа на равнопоставеност.
Като е приел, че оспореното решение на ръководителя на НО на П. И. Б - Гърция е издадено в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона, първоинстанционният съд го е отменил като незаконосъобразно. Решението е неправилно.
П. И е програма за междурегионално сътрудничество, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, но осъществявана не на национално равнище чрез оперативните програми, а на регионално ниво в Европейския съюз. Съгласно § 5, т. 4 ДР ЗУСЕСИФ законът се прилага и за програмите за европейско териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях право на Европейския съюз и сключените междудържавни договори. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на, наредбата се прилага за Програмата за сътрудничество „Интеррег V-A Румъния – България“. С. З за ратифициране на Меморандума за изпълнение - договорености между държавите членки, участващи в Програмата за сътрудничество „Интеррег V-А Румъния – България“ Народното събрание ратифицира Меморандума за изпълнение. Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 16 от 26. 02. 2016 г. и е в сила от 26. 02. 2016 г. С. М за изпълнение, договорености между държавите членки, участващи в Програмата за сътрудничество „Интеррег V-А Румъния – България“, националният орган, съответстващ на Управляващия орган, с координираща роля за територията на България, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Между функциите на националния орган – т. 3, б. „к“, е и предотвратяването, откриването и отстраняването на нередностите, допуснати в Р.Б.С т. 2. 3. от Меморандума, А.Фи корекции, т. 1. „Всяка страна членка носи отговорност за разследването на нередностите, допуснати от бенефициерите, разположени на нейна територия. Страната членка налага финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени по проектите или програмата. Финансовата корекция се състои в отмяна на част или на цялата сума на публичните средства, разплатени по отделен проект или по програмата". Съгласно т. 4 Националният орган гарантира, че е създаден ефективен механизъм за разглеждане на жалби, отнасящи се до отпуснатите средства по програмата. Освен че НО е компетентен да определи финансова корекция, с оглед на задължението му по Меморандума и на разпоредбата на § 5 ДР ЗУСЕСИФ, именно по реда на ЗУСЕСИФ следва да бъде осъществен и гарантираният от Меморандума на бенефициера механизъм за разглеждане на жалба досежно отпускането на средства от програмата. Доколкото в Меморандума няма дефиниция на нередност, а по отношение на финансовите корекции за нередности, налагани от Комисията на Европейския съюз, Меморандумът препраща към Регламент № 1303/2013 г., следва да се приеме, че за целите на Програмата „Интеррег“ нередност има при изпълнение на предпоставките по чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013, съответно по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ.
С оглед на така действащата нормативна уредба правилен е изводът на съда, че НО е компетентен да издаде оспорения административен акт, като, видно от доказателствата по делото, директорът на дирекция „УТС“ е оправомощен да ръководи и организира дейността на НО по Програма „Интеррег V-A Румъния-България“, включително да издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ. Правилен е изводът, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила - чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Спорът е по приложението на материалния закон.
О. Т е икономически оператор по смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013 г., защото участва в изпълнението на помощта от Европейския фонд за регионално развитие и по делото се разглеждат нейни действия по извършена обществена поръчка във връзка с изпълнението на финансиран от Съюза проект. За да е налице нередност по смисъла на егламента, е необходимо действие или бездействие на икономически оператор, което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.
Касационният съдебен състав приема, че бенефициерът е допуснал описаните от НО нарушения на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ). Оценката в процедурата е извършена по критерий „икономически най-изгодна оферта", в частност при критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена". В методиката за оценка са предвидени два показателя за оценка: „Професионална компетентност на персонала" с тежест 70% и „Ценово предложение" с тежест 30%. Действително, по-голямата разлика между относителната тежест на показателите /70:30/ води до неравнопоставеност между участниците и нарушаване на условията за конкурентен избор съгласно принципите на чл. 2 ЗОП. Според чл. 70, ал. 1 ЗОП обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта, като в ал. 2 от същия член са посочени критериите за това. Съотношението качество/цена следва да бъде оптимално, за което следва да бъдат съобразени цената или нивото на разходите, както и на показатели, свързани с предмета на обществената поръчка. Съдът споделя изводите на НО, че така определеното съотношение с оглед заложените в поръчката качествени и количествени показатели съобразно нейния предмет, не обосновават оптималност на заложеното съотношение. Законът дава възможност на възложителя в рамките на неговата оперативната самостоятелност да избере критерия, въз основа на който ще се определи икономически най-изгодната оферта, както и да определи показателите, включени в него, относителната им тежест и начинът за определяне на оценката по всеки показател. С цел да бъде избегнат прекомерен и необоснован субективизъм, в чл. 70, ал. 7 ЗОП е регламентирано, че методиката за определяне на комплексната оценка трябва да съдържа начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката за всеки показател. Целта на цитираната разпоредба е да се гарантират както интересите на възложителя и на потенциалните участници в процедурите, така и спазването на основните принципи, визирани в чл. 2 ЗОП, както и ефективното разходване на обществени средства.
В разглеждания случай, предвид относителната тежест на показателите, П1 има почти непреодолимо предимство, независимо от предложената цена на участника, като по този начин на практика се елиминира тежестта на ценовия показател. Относителната тежест на посочените показатели не може да обезпечи и гарантира, че избраната оферта предлага най-добро съотношение качество-цена. При така определените показатели за оценка на практика предложената цена не би могла да повлияе на комплексната оценка на офертите.
Оперативната самостоятелност на възложителя да определя критерии за подбор към участниците е ограничена от нормата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, съгласно която възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. За да е нарушена разпоредбата, въведеното изискване не само следва да ограничава участието на лица в обществената поръчка, но това ограничаване следва да е необосновано. Обосноваността на ограничението може да произтича от спецификата на поръчката или от нормативно заложено ограничение в специален закон. В случая ограничението не се обосновава нито от спецификата на поръчката, нито от разпоредба на специален закон.
Възможните финансови последици от нарушението се изразяват в разубеждаващия ефект, който оказва върху потенциалните участници в процедурата залагането на неправомерни критерии за възлагане, защото в случая и други участници биха могли да подадат оферти и публичните средства да бъдат разходвани по-ефикасно.
Оценката по показател П1 се формира по два критерия. В зависимост от точките относно професионалната компетентност на персонала, предложенията са разделени в три групи. При безспорна релевантна фактическа обстановка законосъобразен е изводът на НО, че въведените критерии създават възможност за противоречиво и субективно изчисляване на комплексната оценка на постъпилите оферти. Предложения, които са получили максимална оценка за общия професионален опит на експертите, могат да получат различна крайна оценка единствено поради по-високи точки за специфичен опит. Възможно е и класиране на оферти с еднакъв брой точки, независимо че компетентността на основния персонал е различна. Налице нарушение на изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП, тъй като зададените две задължителни условия не дават възможност обективно да бъдат оценени всички подадени предложения. Незаконосъобразната методика за оценка има разубеждаващ ефект върху потенциални участници, като залагането на неправомерни критерии за възлагане е нарушение, за което законодателят презюмира финансов ефект. Безспорно е, че всяка методика за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател трябва да отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 5 и 7 ЗОП. Безспорно е също, че задължението, което възложителят има за постигане на конкретния публичен интерес, предмет на обществената поръчка, следва да бъде осъществен въз основа на икономически най-изгодната оферта при спазване на изискванията на чл. 70, ал. 2 ЗОП. При осъществяване на тази си дейност възложителят безспорно има значителна оперативна самостоятелност, тъй като именно той най-добре е започнат с потребностите, които трябва да задоволи чрез поръчката, но тази негова оперативна самостоятелност е нормативно ограничена. Законосъобразен е изводът на НО, че потенциалните финансови последици от нарушението се изразяват в разубеждаващия ефект, който оказва върху потенциалните участници в процедурата залагането на неправомерни критерии за възлагане.
Материално законосъобразен е актът и в частта за установеното в б"Ж" от оспорения административен акт нарушение. Касационният състав споделя изводите на Националния орган за отсъствие на техническа грешка в методиката за оценка, съгласно което се оценяват с 30 т. по П1 предложения, които "съдържат брой точки от посочени във втора група от таблицата, разписана по-горе, професионалната компетентност на персонала, на който е възложено упражняването на строителния надзор по време на строителството на обекта/строежа". Безспорно е, а и първоинстанционният съд е установил, че в документацията и условията за участие в процедурата никъде не е заложено изискване за персонал, който ще осъществява строителен надзор. Не са одобрявани и критерии за допустимост по отношение на такъв персонал. В методиката за оценка обаче наличието на такъв персонал е предвиден като критерий за оценка на офертите. Методиката за оценка е част от одобрената документация за участие в процедурата, тя е обявена по съответния ред и е задължителна за страните, поради което е ирелевантно твърдението на бенефициера за допусната техническа грешка или недоглеждане при приемането на методиката. Специфична дейност по осъществяване на строителен надзор е различна от строителната дейност, което би довело до неяснота и объркване у потенциалните участници в процедурата. Направеният от първоинстанционния съд анализ на специфичните нормативни изисквания към лицата, осъществяващи строителен надзор, и изводът, че такива не са въведени в процедурата, поради което не може да възникне объркване за участниците, е необосновано и неправилно. Напротив, липсата на такива изисквания, заложени в конкретната поръчка, и въведеното оценяване с конкретен брой точки сочат именно на реална възможност от объркване, което би имало разубеждаващ ефект за потенциалните участници.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема за законосъобразен извода на Националния орган за допуснати нарушения на Закон за обществени поръчки, представляващи нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, за които органът е определил финансова корекция по т. 9 от Приложение 1 към Наредба за посочване на нередности.
Съответствието на актовете с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ с относимите правни норми по приложение на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се преценява към датата на издаване на акта за определяне на финансова корекция. В случая нередността е с правна квалификация чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Действащият към 22. 08. 2019 година подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, е Наредба за посочване на нередности, в ред. ДВ, бр. 68 от 22. 08. 2019 г., в сила от 22. 08. 2019 г. Осъществен е и третият елемент на фактическия състав на нередността - нарушението да има или да би могло да би има като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд. В случая не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху начина на разходване на средствата на Съюза, тъй като не е ясно какви други потенциални участници биха участвали в обществената поръчка и какви оферти биха подали.
Европейското законодателство в дефиницията за нередност не изисква доказване на наличието на реална вреда, доколкото нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасяне на вреда.При определяне на финансовата корекция НО е посочил финансовите последици от допуснатите нарушения, като е изложил и мотиви за индивидуализиране на размера на финансовата корекция за установената нередност и определянето й в размер на 10 %, на основание т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности - неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението или в документацията за участие. Финансовата корекция е определена в съответствие с тежестта на нарушенията и при правилно определена основа - върху допустимите средства, финансирани със средства от ЕСИФ.
С оглед изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената от О. Т жалба бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на правния спор своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции е основателно. О. Т следва да бъде осъдена да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноски в размер на 420, 92 лв. държавна такса за касационното производство и 200 лв. разноски за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262/ 19. 11. 2019 г., постановено по адм. д. №338/ 2019 г. на Административен съд - Ямбол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Т срещу решение № РД-02-14-827/ 22. 08. 2019 г. на ръководителя на Националния орган по Програма "Интеррег V-А Гърция - България" и директор на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ОСЪЖДА О. Т, гр. Т.д, пл. "Освобождение" №1, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. С., ул. "Св. св. Кирил и Методий" №17-19, разноски по делото в размер на 620, 92 лв. /шестотин и двадесет лева и деветдесет и две стотинки/.
Решението е окончателно.