О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1739

гр.София, 08.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. ч. гр. д.№ 1244/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. Б. Д., действаща лично и като законен представител на К. С. Д. и М. М. Д., действащ лично и като законен представител на И. М. Д., чрез адвокатско дружество „Георгиев и Петров“, срещу определение № 147 от 21.01.2025 г. по ч. гр. д.№ 3228/ 2024 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е оставена без уважение частна жалба с вх.№ 15548/ 09.02.2024 г. срещу определение № 15047/ 12.12.2023 г. по гр. д.№ 12624/ 2023 г. на Софийски градски съд (СГС), в частта относно определеното адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.

Делото се разглежда за втори път от САС, след като с определение № 4768/ 23.10.2024 г. по ч. гр. д.№ 2633/ 2024 г. на Върховен касационен съд (ВКС), ІІІ г. о. е обезсилено определение № 1352/ 03.06.2024 г. по ч. гр. д.№ 1451/ 2024 г. на САС и определение № 5363/ 10.04.2024 г. по ч. гр. д.№ 12624/ 2023 г. на СГС. С определението на ВКС делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав с указания, че издадената от първоинстанционния съд европейска заповед за плащане подлежи на обжалване в частта за разноските по реда на чл.413 ал.1 ГПК, която следва да се приложи по аналогия.

Частният жалбоподател поддържа, че според Тълкувателно решение № 5/ 12.07.2018 г. по тълк. д.№ 5/ 2015 г., ОСГТК, ВКС, въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за изменение или допълване на решението в частта за разноските, подлежи на касационно обжалване и поддържа, че са налице предпоставките по чл.274 ал.3 т.2 вр. чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. В тази връзка поставя процесуалноправния въпрос „При наличие на активно кумулативно субективно и обективно съединяване на искове, всеки от които представлява самостоятелна претенция на отделни ищци за изплащане на обезщетение, дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. следва ли да се определи поотделно за всеки от исковете, съобразно тълкуването в Определение № 77 от 24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т. о., или следва да се приеме, че дължимото адвокатско възнаграждение е едно, независимо от броя на така съединените искове?“.

Ответната страна „Р. Д. А. Къмпани“ оспорва частната жалба, като поддържа нейната недопустимост, евентуално – неоснователност. Заявява, че обжалваното определение е постановено в заповедно производство, а съгласно Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. д.№ 4/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, постановените в тези производства определения не подлежат на касационно обжалване.

Върховният касационен съд намира възраженията на ответната страна за основателни, а частната жалба - за недопустима.

В т.8 от цитираното от представителите на „Р. Д. А. Къмпани“ тълкувателно решение, което е задължително за всички съдилища в страната, е постановено, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. А както е изяснено в определение № 4768/ 23.10.2024 г. по ч. гр. д.№ 2633/ 2024 г., ВКС, ІІІ г. о., частната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт е такава по чл.413 ал.1 ГПК – т. е. частна жалба, подадена срещу определение, постановено в заповедно производство. Въззивното определение по такава частна жалба не подлежи на касационен контрол, както правилно е посочено и от самия въззивен съд в обжалвания пред настоящата инстанция акт. Следва да се отбележи също, че частната жалба не би била допустима и на основание чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Всяка от отделните претенции, за които с първоинстанционното определение е постановено издаване на европейска заповед за плащане, е с цена под 5 000 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Т. Б. Д., действаща лично и като законен представител на К. С. Д. и М. М. Д., действащ лично и като законен представител на И. М. Д., чрез адвокатско дружество „Георгиев и Петров“, срещу определение № 147 от 21.01.2025 г. по ч. гр. д.№ 3228/ 2024 г. на Софийски апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д.№ 1244/ 2025 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: