Образувано е по искане на А. Чайлък, чрез процесуален представител, за отмяна на влязлото в сила решение № 7390/28. 11. 2019 г. по адм. д. № 4155/2019г. по описа на Административен съд - София град.

Искателят поддържа, че горепосоченият съдебен акт подлежи на отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Сочи, че към постановяване на съдебният акт не са му били известни нови свидетели, които могат да потвърдят твърдението му, че Т. Хасан упражнява решаващо влияние върху вземането на решенията във връзка с дейността на „Тест груп Дуло“ ЕООД.

Насрещната страна по искането за отмяна - Директорът на ТД на НАП – София, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по искането, настоящият състав на ВАС, Първо отделение съобрази следното:

Искането за отмяна е подадено в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо, но по същество е неоснователно.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1-ва АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Визираната норма сочи, че отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото.

В случая искането за защита по извънредния способ на раздел I, гл. ХIV от АПК е насочено срещу решение № 7390/28. 11. 2019 г. по адм. д. № 4155/2019г. по описа на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на А. Чайлък против решение № ПИ -427/ 04. 10. 2018г. на Директора на ТД на НАП - София, с което е отхвърлено оспорването на действия на публичен изпълнител във връзка с провеждане на търг с тайно наддаване по реда на чл. 251- 254 ДОПК за продажба на недвижим имот по ИД № 19140001585/2014г.

Както пред АССГ, така и в искането за отмяна А. Чайлък изрично е посочил, че основното му оплакване е, че в проведения търг е участвало дружество, което е управлявано от свързано с длъжника лице. За установяване на твърдението си оспорващият е ангажирал гласни доказателства, но показанията на разпитания свидетел не са кредитирани от първостепенния съд. Същият не е дал вяра на изложеното от свидетеля не само поради неговата противоречивост, но и поради неотносимостта му по смисъла на §1, т. 3 вр. с т. 2 от ДР на ДОПК. В тази аспект желанието на искателя за установяване на същото твърдение чрез призоваването на нови свидетели, каквито не са му били известни досега, не се отнася нито до непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, нито до нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Поради това не е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК, с оглед на което искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за защита по административено дело в размер на 150 лв.

Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. Чайлък от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 7390/28. 11. 2019 г. по адм. д. № 4155/2019г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА А. Чайлък от [населено място] да заплати на НАП сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.