чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ).
Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], срещу заповед № РД-09-356 от 20. 05. 2015 год. на министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят твърди, че заповедта е нищожна, поради липса на компетентност на административния орган да отмени предишна своя заповед, която е стабилен административен акт. Алтернативно, оспорва процесния административен акт като незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правни разпоредби. Иска се обявяването на заповедта за нищожна или евентуално отмяната й като незаконосъобразна.
Ответникът – министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юриск. К. твърди, че жалбата е недопустима и иска оставянето й без разглеждане, алтернативно оспорва същата като неоснователна и иска отхвърлянето й.
Заинтересованата страна – [фирма], със седалище [населено място], общ. П., чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва жалбата като недопустима и иска оставянето й без разглеждане.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния 14-дневен срок. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд намира за установено следното:
Със заповед № РД-09-173 от 08. 03. 2013 год. на основание чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО) и по искане на настоящия жалбоподател министърът на земеделието и храните е утвърдил продукт „лютеница“ с географско указание „Лютеница П.“; определил е границите на географското място за производство на „Лютеница П.“: територията на [община] и е определил качествата и характеристиките на „Лютеница П.“, както и връзката им с географката среда. Служебно известно на съда е, че с жалба вх. № 14925 от 01. 09. 2014 год. [фирма] е оспорило пред Върховния административен съд заповед № РД-09-173 от 08. 03. 2013 год. с искане за обявяване нищожността на същата на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, която е била образувана в адм. дело № 12508/2014 год. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. С решение № 8879 от 21. 07. 2015 год. по горното дело съдът е отхвърлил като неоснователно искането на дружеството-жалбоподател. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е оспорено с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
С оспорената пред настоящата инстанция заповед № РД-09-356 от 20. 05. 2015 год. министърът на земеделието и храните е отменил предишната своя заповед № РД-09-173 от 08. 03. 2013 год., с която е утвърден продукт „лютеница“ с географско указание „Лютеница П.“. Административният орган е изложил съображения, че с отменената заповед се засяга правото на всеки производител в съответния район да произвежда определения продукт с оглед посоченото в т. III.1 от нея ограничително условие „…лютеницата да бъде произвеждана от единичен концентрат доматено и пиперково пюре, приготвен в [населено място]…“. Това от своя страна било в противоречие с т. II от заповедта, в която е определена границата на географското място за производство на „Лютеница П.“ на територията на [община], а не на [населено място]. Установената фактология е мотивирала административния орган да направи извод, че заповед № РД-09-173 от 08. 03. 2013 год. е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което налага същата да бъде отменена.
При така установените по делото факти, като взе предвид доводите и твърденията на страните и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на заповед № РД-09-356 от 20. 05. 2015 год. на министъра на земеделието и храните, съдът приема от правна страна следното:
Aдминистративнопроцесуалният кодекс регламентира по различен начин възможността административният орган сам да отмени издаден от него акт с оглед дали същият е влязъл в сила или е бил обжалван – като в първата хипотеза приложимо е производството по реда на чл. 99 и сл. от АПК, а във втората – реда по чл. 91 и сл. от АПК. Във всички случаи, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от АПК, а именно, че никой друг орган няма право да разглежда акт, който вече е предмет на разглеждане от съда.
В конкретния случай, страните не спорят по фактите. Безспорно е, че заповед № РД-09-173 от 08. 03. 2013 год. на министъра на земеделието и храните е стабилен административен акт, т. е. влязъл е във формална законна сила, както и че към датата на издаване на оспорената в настоящото производство заповед № РД-09-356 от 20. 05. 2015 год. на министъра на земеделието и храните, първата негова заповед е била оспорена по съдебен ред, което производство не е приключило с окончателен съдебен акт.
При така установената фактология, в случая не е налице правна възможност министърът да преразгледа акта си по реда на чл. 91 от АПК. Отзивът или възможността органът да преразгледа акта си, е правна възможност, която органът има тогава, когато съществува административен ред за оспорване на издадения от него акт. Министърът на земеделието и храните няма горестоящ административен орган, поради което е невъзможно оспорването на решението му по административен ред. Това прави невъзможен и отзивът. Тази хипотеза е неприложима и поради още една причина, а именно - процесната заповед е стабилен административен акт, т. е. преклудирана е възможността за оспорването й по административен ред. Единствената правна възможност за административния орган е при условията на чл. 156, ал. 1 от АПК, когато актът е бил оспорен по съдебен ред, същият да бъде оттеглен при спазване на изискванията, посочени в цитираната разпоредба.
Неприложимо в случая е и производството по реда на Г. С от АПК – чл. 99 и сл. от АПК, като извънреден способ за контрол срещу влязъл в сила административен акт. Предвид особеностите си на извънинстанционно производство, засягащо стабилитета на административния акт, същото е строго формално, развива се при наличието на фактически състав, изискващ: влязъл в сила административен акт (индивидуален или общ), необжалван по съдебен ред и наличие на някое от лимитативно изброените в чл. 99 от АПК основания, в рамките на преклузивните срокове за образуване на производството по възобновяване. В конкретния казус, не е налице нито една от хипотезите на чл. 99 от АПК, а и видно от съдържанието на заповедта, министърът на земеделието и храните не се е позовал на цитираната разпоредба в процесната заповед. Наред с това, не е проведено производство по реда на чл. 100 от АПК, а към датата на постановяване на заповед № РД-09-356 от 20. 05. 2015 год. на министъра на земеделието и храните е изтекъл тримесечният преклузивен срок за възобновяване на административното производство съгласно чл. 102, ал. 1 от АПК (доколкото с оглед фактите по делото може да се обоснове единствено хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК – наличие на съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност на акта). Наличието на преклузивен срок за упражняване на компетентността означава, че правомощието на органа е ограничено във времето и с изтичането на срока, органът престава да има компетентност да се произнесе. Всичко изложено дотук обосновава единственият възможен извод, а именно, че министърът на земеделието и храните е действал при липса на компетентност, в нейното времево измерение, което прави постановената заповед № РД-09-356 от 20. 05. 2015 год. нищожна и същата (нищожността) следва да бъде обявена в настоящото производство.
Налице е и друго основание за прогласяване нищожността на процесната заповед на министъра на земеделието и храните. Безспорно е, че с подаването на жалба с вх. № 14925 от 01. 09. 2014 год. по описа на Върховния административен съд срещу заповед № РД-09-173 от 08. 03. 2013 год. с искане за обявяване нищожността на същата на основание чл. 149, ал. 5 от АПК е задвижено съдебното й оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от АПК никой друг орган няма право да разглежда акт, който е предмет на разглеждане вече от съда. Нормата определя изключителната подведомственост на административния съд по административни дела и лишава от компетентност други органи да се произнасят по административен спор, който съдът е приел за разглеждане. Това важи и за органа, издал акта, предмет на съдебен контрол. Въпреки забраната на чл. 130, ал. 2 от АПК, министърът е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която е отменил предишната своя заповед, като по този начин на практика е разрешил спора по адм. дело № 12508/2014 год. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Това му действие е извършено при липса на компетентност, поради което и на това основание оспорената в настоящото производство заповед е нищожна.
Независимо от изложеното, заповед № РД-09-356 от 20. 05. 2015 год. на министъра на земеделието и храните е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Това е така, защото процесният административен акт е издаден при пълна липса на материално-правните предпоставки, визирани в някоя от хипотезите по чл. 99 от АПК, както и при липса на проведено производство по реда на чл. 100 от АПК.
С оглед безспорно установеното противоречие на атакуваното волеизявление с материалния и процесуалния закон, дори да се приеме, че констатираните пороци не се намират в тежка степен на изначална нетърпимост от правния ред, компрометираща валидността на акта и лишаваща го от правно действие, то същите се явяват основание за квалифицирането му като незаконосъобразен. Издаването му по почин на органа при отсъствие на елементите от фактическия състав на чл. 99 от АПК и в разрез със забраната по чл. 130, ал. 2 от АПК обуславя алтернативен извод за неговата унищожаемост. Отменяйки предходна своя заповед – предмет на висящ съдебен спор относно нейната действителност, министърът е преразгледал разрешения с нея въпрос в нарушение на предвидения процесуален ред и допустимите основания.
Разноски по делото не са претендирани от страните, поради което и такива не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, следва да се обяви нищожността на оспорения административен акт, поради което Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОБЯВЯВА
нищожността на заповед № РД-09-356 от 20. 05. 2015 год. на министъра на земеделието и храните.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните. Особено мнение: