Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците против решение № 5998 от 13. 10. 2014 г., по адм. дело № 7235/2014 г. на Административен съд София град.
Касаторът релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му.
Ответната страна - Ш.М.И. лично, и като майка и законен представител и на малолетните Е.Х. и Б.Х., граждани на А., чрез процесуалния си представител адв. Г., в писмен отговор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.
С обжалваното решение в производство по реда на чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), във вр. с чл. 145 и следващите от АПК, Административен съд София град по жалбата на Ш.М.И. лично, и като майка и законен представител и на малолетните Е. Х. и Б. Х., граждани на А., е отменил решение № 4115 от 13. 06. 2014 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение материалния закон. Допуснато е нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ЗЗакрД/, който намира приложение във всяко административно или съдебно производство, в което участват малолетни и непълнолетни деца. Не е осъществено и задължителното процесуално изискване на чл. 15, ал. 4 и 5 от ЗЗакрД – за присъствие на законен представител, така и на социален работник по време на административното производство.
Решението на съда, като краен резултат, е правилно и законосъобразно, но настоящата инстанция не споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Неправилно е прието от административния съд, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрД, съгласно която съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст, като на изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост и друг подходящ специалист. Задължително е изслушване на децата навършили 10 години, освен ако това не би навредило на интересите им – чл. 15, ал. 1 от ЗЗакрД, а когато не е навършило тази възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие, чл. 15, ал. 2 от с. з. В настоящият случай децата са малолетни - родени през 2011 г. и 2012 г. при което не само липсва задължение за изслушването им, а явно степента на развитие не предполага и възможност за такова, с оглед и характера на производството. Неясно защо, при изрично приетото, че жалбоподатели са две малолетни деца, изводите за приложение на чл. 15, ал. 4 и 5 от ЗЗакрД се основават на нарушение на правата на непълнолетни такива. Ето защо настоящата инстанция счита, че в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗЗД.
Неправилно е прието също неизпълнение на задължението на административния орган по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Изводът е голословен, не се основава на събраните по делото доказателства и не намира опора и в съдържанието на оспорения административен акт. Неясно е позоваването на чл. 8 от Директива 2003/9/ЕС на Съвета, относима към предоставянето на жилище и неотносима в случая, както и на чл. 19 от Директива 2003/9 на Съвета, касаещ защитата на непридружени малолетни, каквито в случая няма. Следва да се отбележи, че в решението е налице позоваване на разпоредби на вътрешното и международното право, без да е ясна относимостта им към конкретния спор, а някои от тях и несъществуващи – така чл. 18, ал. 2 от Харта на основните права на Европейския съюз.
Настоящата инстанция споделя единствено извода на съда за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗД, съгласно която разпоредба детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Правилно е прието, че не са представени доказателства за това, в хода на административното производство на майката на малолетните лица да е било обяснено правото им на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. В случая се касае за деца, които са малолетни и правата им следва да бъдат разяснени на тяхната майка и законен техен представител - редът, по който това право следва да бъде реализирано, осигурените условия по чл. 23, ал. 2 от ЗУБ. Спецификата на конкретния случай е изисквала по-специално разяснение по отношение на правната помощ във връзка със ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). От представените доказателства не се формира извод в хода на административното производство да е разяснено съществуващото законово право. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на О. за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца.
Това задължение на административния орган е императивно и като е лишил лицето от възможността да му бъде предоставена правна помощ е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са нарушили право на страната да вземе активно участие в производството.
С оглед изложеното, решението на Административен съд София-град е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5998 от 13. 10. 2014 г., постановено по адм. дело № 7235/2014 г. по описа на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване Особено мнение: