Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решение № 8486 от 09. 07. 2015 г., постановено по адм. д. № 3341/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата срещу решение по т. 25 от протокол № 8 на В. от заседание, проведено на 19. 02. 2015 г.

Развитите в касационната жалба доводи за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. В съдебен съвет е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Ответникът Г. Б. Х. от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение на Висшия съдебен съвет (В.), взето по т. 25 от протокол № 8 от проведено заседание на 19. 02. 2015 г., с което е прието, че Г. Х. - председател на Районен съд - Ловеч, не е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ и е отхвърлено предложението на Инспектората на В. за налагане на дисциплинарно наказание на същия.

С постановеното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспореното решение от компетентния орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и на материалноправните...