Производството е по чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ).

Образувано е по жалби на М. М. Б., Х. И. М., Г. Т. М. и Е. Г. М. от [населено място] срещу Решение № 114 от 20. 02. 2015 г. на Министерския съвет на Р. Б (МС на РБ) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект ”Път III – 5004 „Обход на [населено място]“ от км 0+000 до км 31+000, трети етап, от км 10+940. 74 до км 20+124. 50 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+130, и участък от км 20+124. 50 до км 30+673. 48“ на територията на област Г., в частта му относно отчуждаването и относно определеното парично обезщетение за отчуждените ПИ в урбанизирана територия № 14218. 527. 35 и № 14218. 527. 35. 3, намиращи се в [населено място],[жк], [община].

Жалбоподателите поддържат, че отчуждаването е извършено по скици, които не са актуални; отчуждаването на част от сграда от 171 кв. м. е невъзможно, без да се засегне и останалата част от сградата; не са отчуждени всички засегнати постройки, размерът на предвиденото обезщетение е занижен. Поради това молят оспореното решение в съответната част да бъде отменено. Претендират разноски.

Ответникът - М. съвет на Р. Б, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Позовавайки се на заключението на изслушаната по делото експертиза заявява, че оценката е законосъобразно определена.

Процесуалните представители на заинтересованите страни Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура” също оспорват жалбата и искат отхвърлянето й.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С писмо №04-19-24/13. 02. 2015г. до министъра на финансите...