Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 133 от 23. 07. 2014 г., постановено по адм. дело № 160/2014 г. по описа на Административен съд С. З, с което съдът е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ да заплати на Н. Н. А. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на З. [ място], изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия за периода 05. 03. 2009 г. – 05. 03. 2014 г., ведно със законната лихва считано от 05. 03. 2014 г. до окончателното изплащане.

Първата касационна жалба е подадена от Н. Н. А., изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в З. [ място], с която се обжалва решението като неправилно и се иска уважаване на исковата претенция в пълен размер от 144 000 лева. Доводите изложени в тази жалба преповтарят изцяло доводите изложени в исковата молба.

Втората касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като се иска отмяната му и отхвърляне на иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по касационна жалба на Н. Н. А. – ГДИН, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Н. Н. А.. По отношение на втората касационна жалба депозирана от ГДИН излага доводи за основателност на същата.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Производството е образувано по предявен от Н. Н. А., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в З. [ място], иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН за заплащане на обезщетение в размер на 144 000 лева. Претендираното обезщетение е за неимуществни вреди изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия за периода 05. 03. 2009 г. – 05. 03. 2014 г.

Административен съд С. З след събиране на надлежни доказателства и изслушване на свидетели е приел исковата претенция за частично основателна и е присъдил обезщетение на Н. Н. А. в размер на 6000 лева ведно с лихви, като за горницата до 144 000 лева иска е отхвърлен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Така постановеното решение е правилно.

При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за предмета на делото – незаконосъобразност на бездействия на административния орган по изпълнение на наказанията, от които са настъпили твърдените вреди за лицето.

Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Й. срещу България - Решение от 2. 02. 2006 г., делото Ш. срещу България - решение от 10. 01. 2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/. В своята практика Европейски съд по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ ОС

Според установените от ЕСПЧ стандарти и като е констатирал по много от делата образувани пред него факти, идентични с тези, установени по настоящото дело досежно условията в затвора, приема наличие на нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС В настоящият казус

, подлагането на задържания на срама от облекчаването в кофа в присъствието на съкилийниците му и от присъствието му докато тази кофа се ползва от тях, не може да се оцени като необходимо с оглед на конкретните обстоятелства защото позволението да се посети тоалетната в случая не представлява конкретни и сериозни рискове за сигурността. Също така липсата на достатъчна пряка слънчева светлина и престоят на лишеният от свобода на изкуствено осветление през нощта при престоя му в З. [ място] водят до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността, както правилно е приел административния съд. В предвид на това макар да липсват данни, че условията на задържане или режимът са били насочени към унизяването или обидата на жалбоподателя, или че те са имали специално въздействие върху физическото и умственото му здраве не следва да се омаловажават и да се подлагат на съмнение, че някои аспекти от описания по-горе строг режим са унизителни за лишения от свобода/задържания.

Длъжностните лица от затворническата администрация по време на исковия период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИН

ЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон.

Правилни са изводите на административния съд, че в случая бездействието на администрацията на затвора се изразява в нарушението на изискването на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, съгласно който изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основателно е прието, че е допуснато и нарушение на чл. 3, от ЗИНЗС по силата на който, осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. С оглед на тези констатации, АС [населено място] правилно е приел, че това бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешките ценности защитени с нормите на чл. 3 от ЕКПЧОС

По отношение на доводите изложени в касационната жалба на Н. А., настоящият състав на ВАС, смята че същите преповтарят доводите изложени в исковата молба и са подробно обсъдени в обжалваното решение на административният съд.

Доводите изложени в касационната жалба на ГДИН, също са неоснователни, тъй като административния съд правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за частично уважаване на исковата претенция. Правилни и обосновани на доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай са налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на З. С З., при осъществяване на административна дейност, налице са настъпили вреди за жалбоподателя, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното бездействие.

По отношение на размера на присъденото обезщетение, настоящият състав на ВАС, трето отделение приема, че същият следва да се намали от 6000 лева на 2000 лева съгласно чл. 52 от ЗЗД и трайната практика на административните съдилища при разглеждане на дела по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 133 от 23. 07. 2014г., постановено по адм. д. № 169/2014г. по описа на АС отм. а Загора в

ЧАСТТА МУ

, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати на Н. Н. А., затвора П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 / шест хиляди/ лева и

вместо

него,

ПОСТАНОВЯВА

:

ОСЪЖДА

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на Н. Н. А., затвора П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 / две хиляди/ лева, в резултат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на З. [ място], изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия за периода 05. 03. 2009 г. – 05. 03. 2014 г., ведно със законната лихва считано от 05. 03. 2014 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ

иска на Н. Н. А., предявен срещу ГДИН за сумата над 2000 / две хиляди/ лв. до пълния предявен размер от 144 000 / сто четиресет и четири хиляда/ лв. като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение: