чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ).

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 506 от 02. 04. 2014 год. постановено по адм. дело № 947/2013 по описа на Административен съд Благоевград. Първата касационна жалба е подадена от Общински съвет Б., в която се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Втората касационна жалба е подадена от Б. С. А., от [населено място], обл. Б., в която не се излагат конкретни касационни основания по чл. 209 от АПК

, но по съществото на наведените в жалба доводи може да се направи извод за оплакване за необоснованост на оспореното решение.

Ответникът - областен управител на област Б., с представено по делото писмено възражение, излага становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК

представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК

. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, обективирана в заповед № ОА-АК-508 от 16. 10. 2013 г. на областния управител на област Б., с която са оспорени Решение № 301 по Протокол № 11 на Общински съвет Б., постановено в редовно заседание на 30. 08. 2013 г. в частта относно имот № 001073 и Решение № 332 по Протокол № 12 от 27. 09. 2013 г. на Общински съвет Б., в частта му по т. 1. от 26. 09. 2014 г. на общински съвет Б., с което е потвърдено Решение № 301. С решението си съдът е отменил като незаконосъобразни административните актове.

За да достигне до оспорения резултат съдът е установил, че с Решение № 301 по Протокол № 11 от 30. 08. 2013 г., Общински съвет Б. е дал съгласие за възстановяване правото на собственост на наследниците на Б. С. А., на имот № 001073, в размер на 1. 851 дка, в землището на [населено място], местност „А. къщи“, съгласно приложената скица-проект. Съдът е приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), в предвидената от закона форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване съгл. чл. 27, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСМА, но в нарушение на материалния закон, а именно чл. 7, ал. 4 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС). Като е взел предвид приетата по делото скица-проект № 001265-16. 01. 2013 г. (л. 24) на процесния имот, първоинстанционният съд е установил, че имотът е с предназначение “пасище, мера”, поради което и на основание чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ същият е публична общинска собственост. Изложил е, че съгл. чл. 7, ал. 4 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) за имотите публична общинска собственост, съществува абсолютна забрана за разпореждане и за възстановяване на собственост, с оглед на което за Общински съвет Б. е имал единствената възможност да откаже предоставянето му за възстановяване по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ. Предвид изложеното, съдът е приел, че административният акт като приет в противоречие с приложимия закон, е незаконосъобразен и го е отменил ведно с потвърдителното решение.

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд Благоевград е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по постъпила в съда Заповед № ОА-АК-508 от 16. 10. 2013 г. на Областния управител на Областна администрация Б. с която, упражнявайки правомощието си по чл. 32, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 5 и

чл. 32, ал. 1 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗА) и чл. 45, ал. 4 и

ал. 8 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА)

, е оспорено Решение № 301 от Протокол № 11 от 30. 08. 2013 г. на Общински съвет - Б., в частта на имот пл. № 001073, землище на [населено място], местност " А. къщи " и Решение № 332 в частта на точка 1 на Общински съвет - Б. от Протокол № 12 от 27. 09. 2013 г., с което е потвърдено предходното решение № 301.

С Решение № 301, по Протокол № 11 от заседание, проведено на 30. 08. 2013 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във вр. с чл. 45, б.“ж“ от ПП на ЗСПЗЗ в изпълнение на § 27, ал. 2 от ПЗР на

ЗИД на

ЗСПЗЗ, Общински съвет Б. е дал съгласие

за

възстановяване

правото на собственост

на

наследниците на Б. С. А., върху

имот №

001073

, в

размер на 1. 851 дка

, в землището на [населено място],

местност

„

А. къщи

“,, съгласно приложената скица-проект.

След връщане на решението за ново обсъждане със Заповед № ОА-АК-459/16. 09. 2013 г. на Областния управител на област Б., Общинският съвет Б. е взел ново решение № 332 по Протокол № 12 от заседанието, проведено на 27. 09. 2013 г., с точка 1 на което е потвърдил решение № 301 от Протокол № 11 на Общински съвет Б., постановено в проведено редовно заседание на 30. 08. 2013 г., в частта на имот № 001073, землище на [населено място], местност „А. къщи

“

.

Правилно въз основа на представената в производството като доказателство скица-проект, първоинстанционният съд е приел, че процесният имоти № 001073, с площ от 1. 851 дка, е с начин на трайно ползване: пасище, мера.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОС имоти и вещи публична общинска собственост не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в полза на трети лица, а съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗОС собствеността върху имоти публична общинска собственост не подлежи на възстановяване.

По делото няма представени доказателства, че процесният имот е частна общинска собственост, след като по силата на законова разпоредба, пасищата и мерите са публична общинска собственост.

На основание чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОС в определените в ал. 3 случаи. Съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗСПЗЗ е предвидена процедура, по която собствеността на общините върху мери и пасища от публична може да се обявява за частна. Няма данни по делото такава процедура да е била проведена. При това положение следва да се стигне до извод, че в случая на §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, законодателят е изключил възможността за разпореждане със земи публична общинска собственост. В тази разпоредба не е предвидено изключение в случаите на §27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ да не се прилагат чл. 7, ал. 2 и 4 от ЗОС.

Настоящият съд напълно споделя довода в касационната жалба на Общински съвет Б., че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие относно собствеността на имотите, но в конкретния случай спорът не е във вида на собствеността - държавна, общинска, кооперативна или на трети лица - физически или юридически, а в характера на общинската собственост, тоест дали общинската собственост е частна или публична.

Предвид изложеното настоящият състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт.

С оглед на тези доводи обжалваното решение не страда от пороците, релевирани от касационните жалбоподатели, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото не са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения и на основание

чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 506 от 02. 04. 2014 год. постановено по адм. дело № 947 по описа за 2013 на Административен съд Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: