ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1697
София, 04.04.2025 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
Като изслуша докладваното от съдия А. К. гражданско дело № 2496 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 13102/15.05.2024г. на Л. Г. И., чрез процесуалния си представител адвокат Е. П. от САК, срещу решение № 398 от 03.04.2024г. по в. гр. д.№1424/2022г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260799 от 07.03.2022г. по гр. д.№2211/2021г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу И. В. И. :
- иск с правно основание чл. 42, б.“б“ от ЗН - за прогласяване нищожността на завещание на А. В. И., съставено на 29.01.2020г. в щата Кънектикът, О. Ф. гр. Стамфорд, САЩ, нотариално заверено от нотариус в щата Кънектикът, на 29.01.2020г., заверено с апостил от 19.08.2020г. от секретар на щата Кънектикът и легализиран превод от английски език с нотариална заверка на подписите на преводача от 31.08.2020г. ;
- иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик като наследник по закон на А. В. И. на следните недвижими имоти : 1/АПАРТАМЕНТ №6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес съгласно кадастралната схема: [населено място], [улица] ; 2/АПАРТАМЕНТ №16, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес, съгласно кадастралната схема: [населено място], район С., [улица], [жилищен адрес] ; 3/МАГАЗИН №2 /югозападния/, разположен на първия етаж на сградата, състоящ се от две търговски зали, гараж - склад, преддверие, санитарен възел и склад, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес съгласно кадастралната схема - [населено място], район С., [улица] ; 4/КАФЕ - АПЕРИТИВ, разположено на партерния етаж на сградата, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес съгласно кадастралната схема - [населено място], [улица] ; 5/КАФЕ - СЛАДКАРНИЦА, разположена на партерния етаж на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес съгласно кадастралната схема - [населено място], район К. с., [улица] ;6/ ЮГОЗАПАДНО АТЕЛИЕ, разположено на третия етаж на сградата, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес съгласно кадастралната схема - [населено място], район В., [улица], ет.3 ; 7/АПАРТАМЕНТ №33 на две нива, разположен на първо подпокривно ниво и на второ подпокривно ниво, във вх.“Б“ на жилищната част на комплекса, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес, съгласно кадастралната схема - [населено място], район К. с., [улица], вх.Б, ет.11, ап.3 ; 8/ТАВАН №4, находящ се на ет.6 от сградата, представляваща бл. 53 в [населено място],[жк], като сградата е с идентификатор ***; 9/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на [населено място], заедно с построените в него сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** ;
- оставено е без уважение искането по чл. 537, ал. 2 ГПК на Л. Г. И. за отмяна на нот. акт №161/10.11.2020 г., том V, рег. 6493, дело №637/20г. на нотариус с рег. N 628 на НК ; нот. акт № 162/10.11.2020г., том V, рег. 6494, дело N 638/20г. на нотариус с рег.№ 628 на НК ; нот. акт №163/10.11.2020г., том V, рег. 6500, дело N 639/20 г. на нотариус с рег. №628 на НК ; нот. акт N 164/10.11.2020 г., том V, рег. 6501, дело N 640/20 г. на нотариус с рег. №628 на НК; нот. акт №165/10.11.2020 г., том V, рег. 6503, дело №641/2 г. на нотариус с рег.№628 на НК ; нот. акт №166/10.11.2020г., том V, рег. 6504, дело №642/20г. на нотариус с рег.№ 628 на НК ; нот. акт №167/10.11.2020 г., том V, рег. 6506, дело N 643/20г. на нотариус с рег.№628 на НК; нот. акт №190/16.11.2020 г., том V, рег. 6632, дело N 658/20 г. на нотариус с рег.№628 на НК ; нот. акт №191/16.11.2020г., том V, рег. 6634, дело N 659/20 г. на нотариус с рег.№ 628 на НК.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени изцяло със законните последици.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпросите:
1.Кой нормативен акт следва да уреди наследствените отношения при наследяването чрез оставено завещание в хипотеза на постоянно местопребиваване на наследодателя на територията на Р. Б. и оставено завещание в САЩ ;
2. Кое е приложимото право в настоящата хипотеза по отношение на изискванията за способността за разпореждане с имущество в случай на смърт, действителност на завещанието и спазване на формата на същото;
3.При определено за приложимо право това на друга държава на основание чл.90, ал.2 КМЧП по отношение на наследяване чрез завещание, следва ли съдът да съблюдава всички относими материалноправни разпоредби досежно изискванията за форма на завещанието, съгласно приложимото право, и по какъв начин следва да извърши проверка за тяхното съдържание ;
4.При липса на конкретни възражения на страната относно нарушаване на формата на завещанието при съставянето му по законите на чуждата държава, следва ли съдът да извърши служебно проверка досежно приложимите чужди материалноправни норми във връзка с изискванията за форма на завещанието при достигане до извод на съда, че приложимото право е това на друга държава, респективно, че завещанието е действително, в случай че е съставено по закона на неговото местосъставяне в друга държава;
5. В настоящата хипотеза и при наличие на специализиран съд за наследствени дела, кой съд е компетентен да се произнесе по валидността на завещанието, в това число и по отношение на спазване на формата на същото;
6. Налице ли е възможност за достигане до правен извод за наличие на спазена форма на завещанието при липса на допускане до разглеждане на същото от страна на компетентния съд, респективно липса на произнасяне от същия по посочения въпрос;
7.В случай че по отношение на формата на завещанието е приложимо чуждото право, следва ли че компетентният съд на чуждата държава трябва да одобри с нарочен акт завещанието, с оглед възможността същото да породи правните си последици на територията на България;
8. В случай че приложимото право е американското такова по отношение на формата на завещанието, по аргумент от чл. 90, ал. 2 КМЧП, следва ли съдът да съблюдава разпоредбите на чл.90, ал.1 във вр. с чл.89 КМЧП досежно способността на лицето да се разпорежда със своето имущество, както и с разпоредбата на чл.91, т.9 по отношение на условията за действителност на завещанието, респективно може ли да приложи друго право по поставените въпроси;
9. При липса на допускане на завещание до процедура за потвърждаване на валидността на същото и липса на нарочен съдебен акт в посочения смисъл, съгласно приложимото право, възможно ли е разпределение на наследствена маса, респективно придобиване на правото на собственост по отношение на оставените в наследство недвижими вещи.
Ответникът по касационната жалба – И. В. И. не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че А. В. И. е починал на 5.07.2020г. и негов единствен наследник по закон е майка му – ищцата Л. Г. И., съгласно удостоверение за наследници №245/15.02.2021г., издадено от Столична община-район „Триадица“.
Констатирано е, че с нотариално завещание от 29.01.2020г., А. В. И. е определил брат си - ответника И. В. И. за изпълнител /личен представител/ при изпълнение на завещанието и му е завещал цялото оставащо и остатъчно свое имущество, негова собственост към момента на смъртта му, независимо дали е недвижимо имущество, движими вещи или от двата вида, без значение от неговия вид и къде се намира, алтернативно, ако И. В. И. не е в състояние или не желае да действа като изпълнител, е номинирал и назначил С. В. И..Посочено е, че завещанието е съставено в присъствието на двама свидетели на 29.01.2020г. в щата Кънектикът, О. Ф. гр. Стамфорд, САЩ, заверено е нотариално от нотариус в щата Кънектикът, на 29.01.2020г. и заверено с апостил от 19.08.2020г. от секретар на щата Кънектикът, с легализиран превод от английски език с нотариална заверка на подписите на преводача от 31.08.2020г.В декларацията към завещанието А. В. И. е посочил, че е живущ в САЩ, на адрес „В. л.“ № 71, [населено място], К. ***.
Установено е, че на основание съставеното завещанието И. В. И. се е снабдил с констативни нотариални актове за собственост относно притежаваните от А. В. И. на територията на България недвижими имоти.
От приетите по делото писмени доказателства - документи, постановени от Съда за разглеждане за наследствени дела Кънектикът, Стамфорд, е установено, че на 10.09.2020г. И. В. И. е бил назначен като управител на наследството на А. В. И.. Определена е била дължима такса от 2 990 щ. д. за оформление на завещание, дължима до 10.12.2020г., но същата не е била внесена.Указано е било на И. В. И., че съдът не е получил необходимите документи и процедурата по одобрение ще бъде административно закрита с неуредена имуществена маса, без да се издадат свидетелства за завещание във връзка с недвижими имоти.
Пред въззивната инстанция са събрани писмени доказателства-удостоверение за постоянен адрес на А. В. И., че от 29.10.2013г. е бил с регистриран постоянен адрес-гр.С.,[жк], ет.6 и удостоверение за настоящ адрес, че от 17.04.2014г. е бил с регистриран настоящ адрес: [населено място], [улица], че е работил във фирма „Стивекс СД-8“ ЕООД като търговски директор в гр.София до м. юли 2020г., което е отразено в Служебна бележка от 22.03.2023г., издадена от дружеството, самолетни билети и бордови карти, медицински документи за ползвани от А. В. И. медицински услуги в България.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно чл. 90, ал.2 КМЧП „Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата в която то е съставено, или чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието, а съгл. чл.91, т.9 от КМЧП „Приложимото право към наследяването урежда: условията за действителност на завещанието.КМЧП е в сила от 21.05.2005 г. и се прилага за правоотношения с международен елемент възникнали след 21.05.2005г.Процесното завещание е съставено на 29.01.2020г. в щата Кънектикът, О. Ф. гр. Стамфорд, САЩ, поради което приложимото право е на САЩ. Прието е, че от посочените в чл. 90, ал. 2 КМЧП алтернативи следва, че завещанието е действително, ако е съставено по закона на неговото местосъставяне или на държавата, в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.
Съдът е взел предвид, че съгласно преведените и приложени към делото разпоредби на правото на САЩ относно наследствените отношения и конкретно завещанието, е установено, че е налице процедура, разписана в закона относно валидизиране на завещание.Съгласно чл.45а-282 „Попечителят на завещание трябва да го предаде след смъртта на завещателя, като всяко лице, в чието владение се намира завещание или допълнение към завещания, незабавно след като узнае за смъртта на завещателя, предава това завещание на лицето, определено за изпълнител или едно от лицата, определено за изпълнител на същото, или на съдията, деловодителя или помощник-деловодителя на Съда за наследствени дела, в чиято юрисдикция попада местожителството на това починало лице. Изпълнителят трябва да подаде молба за признаване на истинността и юридическата сила на завещанието.Всяко лице, което знае, че е определено в дадено завещание като изпълнител на наследствената маса на завещателя, трябва, в срок от тридесет дни след смъртта на завещателя, да подаде заявление за одобрение пред Съда за наследствени дела на района, в който е било местожителството на завещателя при настъпване на смъртта му.Изисква се изслушване преди доказването или отхвърлянето на завещание.Преди да докаже или отхвърли, което и да е завещание или допълнение към него, всеки Съд за наследствени дела провежда заседание по него било то публично или закрито.Установено е, че е било образувано производство пред Съда за разглеждане на дела за завещания и наследства, окръг Стамфорд, по депозирана молба на И. В. И., но не е била завършена неговата втора фаза, поради невнасяне на дължима държавна такса.Това обстоятелство няма отношение към въпроса дали е била спазена формата на съставяне на завещанието по чуждия закон, както и не води до недействителност на завещателното разпореждане, тъй като няма произнасяне на съда в този смисъл, а само, че е налице неразпределение на наследствената маса при прекратяване на производството.
Въз основа на горното е прието, че исковата претенция за прогласяване на нищожност на завещанието от 29.01.2020г на А. В. И. е неоснователна, което води до неоснователност и на предявения иск по чл.124 ГПК за признаване, че ищцата Л. Г. И. е собственик по наследство на процесните имоти и на искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на издадените в полза на ответника констативните нотариални актове.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Не следва да се допуска касационно обжалване по първите два въпроса, тъй като отговорите на същите не биха имали значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Разпоредбата на чл.90, ал.1 от КМЧП предвижда, че способността на лицето да се разпорежда със своето имущество чрез завещание /съставяне и отмяна/ се урежда от правото, приложимо съгласно чл. 89.Съгласно чл. 89, ал. 1 от Кодекса за международно частно право наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират.Приложимото право към наследяването урежда следното : момента и мястото на откриване на наследството ; кръга и реда на наследниците ; наследствените дялове ; способността да се наследява ; поемането на задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците ; приемането и отказа от наследство ; сроковете за приемане на наследството; разполагаемата част ; условията за действителност на завещанието. Цитираните разпоредби са ясни по съдържание и по тяхното прилагане е формирана практика на ВКС/Решение № 274 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., I г. о./.
Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по третия и четвърти въпроси, които се отнасят за задължението на съда служебно да установи съдържанието на чуждото право. Касационното обжалване не следва да бъде допускане по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като е формирана константна практика на ВКС по този въпрос, в отклонение на която са изводите на въззивния съд.В решение № 156 от 21.02.2020 г. на ВКС, ІІ ГО, по гр. д. № 336/2019 г., решение № 233 от 22.01.2013 г. по т. д. 914/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 205 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 412/2015 г. на ВКС, ГК, III ГО, решение № 426 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 74/2011 г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 180 от 02.02.2018 г. по т. д. 340/2017 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 971 от 9.01.2014 г. по т. д. 971/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 23 от 10.12.2019г. по гр. д. № 3808/2017 г. на ВКС, ГК, II ГО и др., е прието, че по силата на чл. 43 КМЧП съдът е задължен служебно да установи съдържанието на чуждото право, като си послужи със способите предвидени в международни договори, да изиска информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да приобщи становища на експерти и специализирани институти в областта на международното право.
Съгласно чл. 90, ал. 2 от Кодекса за международно частно право завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата: в която то е съставено, или чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.Това означава, че ако въззивният съд е формирал извод за нищожност на завещанието от 29.01.2020г., съставено в САЩ от А. В. И., тъй като не е съобразено с изискванията на българското право /приложимо на основание чл.89, ал.2 от КМЧП, доколкото всички притежавани от завещателя недвижими имоти са били на територията на РБ/, то е трябвало да извършил преценка на действителността на завещанието по форма въз основа на американското право.Това е налагало да се прояви активност за установяване на чуждото право.
Отговорът на формулираните в п.5-п.9 правни въпроси са обусловени от установяване съдържането на чуждото право и по тях не може да се даде отговор на този етап на процеса.
Касаторът не дължи внасянето на държавна такса, тъй като с определение на първоинстанционния съд от 23.06.2021г. е бил освободен от това задължение/стр.97/.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 398 от 03.04.2024г. по в. гр. д. № 1424/2022г. на Софийския апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочването му в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: