О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 154

Гр. София, 23.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 11.04.2018 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия Петя Хорозова

Т.д.№ 3139/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Е. и Р. Т. Н. против решение № 1709/13.07.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, трети състав по т. д.№ 4385/2015 г., с което е потвърдено решение № 1052/29.06.2015 г. по т. д.№ 1008/2011 г. на СГС, ТО, VІ-6 състав, изтълкувано с решение № 925/25.05.2016 г., за признаване за установено по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК по отношение на ответниците – настоящи касатори, че ищецът И. А. Б. АД има против тях вземане в размер на 50 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.10.2007 г. от К. Е. и авалиран от Р. Т. Н., при условията на солидарност, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 20.09.2010 г. до окончателното й заплащане, за което ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д.№ 45594/2010 г. по описа на СРС, 36 състав.

Настоящият състав на съда намира, че следва да се отстрани от разглеждането на делото, по следните съображения:

Във връзка със същото въззивно дело съдебният състав е постановил определение № 33/17.01.2017 г. по ч. т.д.№ 2605/2016 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО. Това определение е дало основание на касаторите да формулират изричен правен въпрос /№ 2 на л. 7 от изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК/, касаещ валидността /допустимостта/ на решение № 925/25.05.2016 г. на СГС/ подлежащ на обсъждане...