Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), сега Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ срещу Решение № 6761/10.11.2014 г. по а. д. № 7341/2014 г. по описа на Административен съд - София – град (АССГ).

Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение на АССГ е отменена по жалба на В. К. Р. от [населено място], Заповед ЧР ДС № 099/26.06.2014 г. на председателя на ДКЕВР и е осъдена Комисията да му заплати направените от него разноски по делото в размер на 700 лева. Със заповедта, на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 ЗДСл, е било прекратено служебното правоотношение на Р. за заеманата от него длъжност „младши експерт” в Отдел „Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги”, в Териториално звено „Ю. България” на Главна дирекция „Контрол и решаване на спорове” при ДКЕВР, с ранг V младши, считано от 27.06.2014 г.

Недоволен, председателят на КЕВР обжалва решението. Твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилни били изводите на съда, че като основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочено неприложимо правно основание – чл. 103, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Правното основание за назначаване на Р. е било чл. 9 и чл. 16а, вр. с чл. 12 от ЗДСл. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДСл, служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго. Твърди, че правоотношението на Р. с ДКЕВР е срочно, тъй като срокът е предвиден в посочения...