Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от С. Л. И. - изпълнителен директор, против решение №502/09.03.2015 г. по адм. дело №4008/2014 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Ответникът: Директора на на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д."ОДОП"/ -гр.В. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално до устима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма], против ревизионен акт /РА/ №181402187/25.08.2014 г. издаден от служители при ТД на НАП-В., в частта му, потвърдена с Решение №721/01.12.2014 г. на директора на Д"ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС, за д. п. м. 05.2013 г. - м. 12.2013 г., в общ размер на 20 971, 51 лв. и лихви, в размер на 1528, 30 лв., на основание чл. 86, вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.

За да постанови този правен резултат съдът е приел, че спорът между страните е правен, до наличие на основания за начисляване на ДДС, съобразно установената с РА фактическа обстановка, по която страните не спорят. Според съда за случая намира приложение специалната разпоредба на чл. 132, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДДС, а не общата такава за дата на регистрация по чл. 103, ал. 1 от ЗДДС, предвид на това, че първата визира специфична хипотеза на задължителна регистрация по ЗДДС на лице, което на основание чл. 10, ал. 1 от с. закон придобие стоки и услуги от регистрирано лице,...