Производството е по гл. ХІІ на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6; чл. 144, ал. 1 и чл. 106 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - С., представен от юрисконсулт М. Ерска, срещу решение № 6595/04.11.2014г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 5784 по описа за 2014 г., с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 224391200425410/18.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С.. Инвокира се неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Според касатора правомерно изплатеното на адресата на акта възнаграждение от адвокатско дружество е определено като доход от трудово правоотношение с последиците за увеличаване на размера на данъчното задължение и основателността на корекцията на декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ. Позовава се на разпоредбата на § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ, за да обоснове тезата си за характера на правоотношението между адвоката и адвокатското дружество. Предлага интерпретация на правилата на чл. 52, ал. 1 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) и тези на чл. 357-364 ЗЗД. Обсъжда възможността за разпределяне на печалбата между съдружниците по реда на чл. 361 ЗЗД и полученото възнаграждение като обект на облагане. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Р. Х. И. - М., чрез повереника си адв. Ж., отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред АССГ акт за установяване на задължение по декларация са определени в тежест на Р. И. - М. допълнителни задължения за данък...