Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на началника на Районно управление "Полиция" - [населено място] против решение №563/ 10.11.2014 год., постановено по адм. д. № 653/2014 год. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена негова заповед № 14-0340-000110 от 26.06.2014 г. за прилагане на принудителна административна мярка на Т. А. Я. от [населено място] по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че са осъществени всички фактически предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли подадената от Я. жалба като неоснователна. Ответникът Т. А. Я. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед № 14-0340-000110 от 26.06.2014 г. на началника на РУ - Септември е

приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС" на Т. А. Я. от [населено място] на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, тъй като лицето не е изпълнило задължението си да върне свидетелството за управление на МПС, след като на водача са отнети всички контролни точки. За да отмени административния акт, съдът е приел, че не са настъпили релевантните факти, въз основа на които да бъде приложена конкретната правна норма. От фактическа страна съдът е обсъдил цитираните в приложена справка наказателни постановления, с които на водача Я. са отнети съответен брой контролни точки. Изискал е посочените правораздавателни актове от органа, обсъдил е тяхната стабилност и в изводите си е приел, че на Я. са отнети само 33 контролни точки, поради което и приложената ПАМ...