Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителент процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на

[фирма] (в несъстоятелност), чрез синдика си адв. С. Б.,

срещу Решение № 1557/03.07.2014 г., постановено по адм. д. № 3284/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството

против ревизионен акт /РА/ №[ЕИК] от 12.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД П. на НАП, потвърден с решение № 221 от 28.02.2013 г. на зам.-директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ П. при ЦУ на НАП,

В касационната жалба се излагат доводи за материална незаконосъобразност и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в противоречие със съдопроизводствените правила, съдът е заличил допусната по делото ССЕ. Моли да бъде отменено обжалваното решение и делото върнато за ново произнасяне от друг състав на съда.

Ответникът – Дирекция „ОДОП” П. при ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. С., оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС - Пловдив е бил

РА №[ЕИК] от 12.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД П. на НАП, потвърден с решение № 221 от 28.02.2013 г. на зам.-директора на дирекция „ОДОП" П. при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 966 014, 50 лева, допълнително начислен ДДС в размер на 347 714, 77 лева и лихви в размер...