Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. В. Г. срещу решение № 1768 от 03.08.2015 г. по адм. д. № 1407/2015 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от него жалба

против отказ за издаване на разрешение за дейности с общоопасни средства рег.№436р-8560 от 29.04.2015 г. - отказ за издаване на разрешение за придобиване на 1бр. късо нарезно оръжие и до 50бр. боеприпаси за него за самоохрана, издаден от Началника на Второ РУ при ОДМВР - [населено място] .

Счита решението за неправилно, тъй като на други бивши следователи и други служители на МВР е издадено разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрално оръжие на основание чл. 78, ал. 2 от закона, а по неговото искане е постановен отказ. Сочи, че не е изпълнено решение № 10070 от 12.11.2002 г по адм. д. № 7201/2002 г. на Върховния административен съд, с което е отменен мълчалив отказ на началника на ІІ РПУ В. по негово искане вх.№ 302/18.02.2000 г. за издаване на разрешние за придобиване на огнестрелно оръжие и препискат е върната за ново произнасяне от административния орган. Когато поискал разрешение почти преди 20 г. бил заплашван от лица бивши обвиняеми, както сега когато е на 85 г. Представя писмена защита. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 7.08.2015 г.,в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 6.08.2015 г. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е потвърдил изводите на админстративния орган, че макар и да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ - заявителят е бивш служител на органите на МВР, то той не е преодолял отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1...