С решение от 12.03.2015 г. по адм. д.№129/2014 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на С. Б. Б. срещу ревизионен акт №131302796/10.09.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение №1267 от 09.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП.
Решението се обжалва с касационна жалба от С. Б. Б., действащ в качеството на [фирма]. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподоталят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП я оспорва.
Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:
С оспорения ревизионен акт на жалбоподателя са определени допълнително задължения за данък по чл. 48ЗДДФЛ за периода 2008 -2010 г. в размер на 4977.00лв. и лихви 1516.47 лв.;вноски за ДОО 2008 г. - 2010 г. в размер на 4923.71лв. и лихви в размер на 3032.32 лв.,вноски за ЗО - за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 3076.82 л. и лихви в размер на 1022.07лв.;вноски за ДЗПО - УПФ за 2008 г. - 20110 г. в размер на 1968.91лв. и лихви в размер на 1171.19 лв.Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК.
Пловдивският административен съд е приел, че ревизионният акт е издаден при спазване на разпоредбите на закона. Установени са предпоставките за провеждане на производдството по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК. В тежест на жалбоподателя е било да обори установеното от органите по приходите. Същият не е представил такива доказателства в ревизионното производство. Не е представил доказателства и в съдебното производство, като изрично е поискал да не се назначават икономическа и техническа експертиза .
Законосъобразно е заключението на съда, че са доказани посочените в ревизионния акт основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Фактическите констатации са подкрепени от събраните по делото доказателства. Те се смятат за установени до доказване на противното, като доказателствената тежест е за жалбоподателя. На последния е указано изрично да осъществи пълно надлежно доказване на твърденията си, включително и чрез изслушване на заключение на икономическа експертиза. Жалбоподателят Б. изрично е отказал назначаването на такава. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда относно неустановяването на приходи от работа във Великобритания, от спортни залози и от дарение, направено от дъщеята на жалбоподателя. Налице са предпоставки за определяне на данъчни задължения по ЗДДФЛ при данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.
Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт поради това, че не бил установен легитимиран данъчно - задължен субект. Дори и да е заличена регистрацията на жалбоподателя като едноличен търговец "В. - С. Б.", установените с ревизионния акт задължения са в качеството му на физическо лице, което обуславя и правният му интерес да оспорва ревизионния акт. Независимо от изложеното, както жалбата пред първоинстанционния съд, така и касационната жалба са подадени от името на [фирма].
Решението на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Б. Б. срещу ревизионен акт, потвърден с решение на директора на дирекция "ОДОП" в частта му относно установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДЛФ за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 4997.00 лв и лихви в размер на 1516.47лв. е законосъобразно и обосновано. В тази част следва да бъде оставено в сила.
Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на С. Б. по отношение установените задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 2008 г. - 2010 г. е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски е определен по реда на чл. 124а (нова - ДВ, бр. 14/ 2011 г.) ДОПК, която норма е процесуалноправна по своя характер, а размерът на осигурителните вноски е установен законосъобразно съгласно КСО и ЗЗО.
Настоящият състав приема, че нормата (чл. 124а ДОПК) има материалноправен характер. С нея се въвежда облагане по аналог на доходите, за които се дължат задължителни осигурителни вноски в размера, определен от съответния материален закон – КСО за вноските за фонд ДОО и ДЗПО и ЗЗО – за здравноосигурителните вноски. Поради това следва да се приеме, че макар и да се съдържа в процесуалния закон и да препраща към реда по чл. 122 и сл. ДОПК, същата е материалноправна и следва да бъде прилагана по отношение на задължения, възникнали след влизането й в сила на 15.02.2011г. В случая с оспорения ревизионен акт на касационния жалбоподател са определени задължителни осигурителни вноски за предходен период – 2008 г.- 2010 г. за който по силата на чл. 124а ДОПК не е предвидено облагане по особения ред, тъй като липсва изрична норма, която да й придава обратно действие съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА.
По изложените съображения, решението на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Б. Б. срещу ревизионния акт, потвърден с решение на директора на дирекция "ОДОП" в частта за установени задължения за вноски за ДОО 2008 г. - 2010 г. в размер на 4923.71лв. и лихви в размер на 3032.32 лв., вноски за ЗО - за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 3076.82 л. и лихви в размер на 1022.07лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2008 г. - 20110 г. в размер на 1968.91лв. и лихви в размер на 1171.19 лв. е незаконосъобразно. Следва да бъде отменено в посочената част и вместо него постановено друго решение, с което да се отмени ревизионния акт и решението, с което той е потвърден в частта за осигурителните вноски, посочена по - горе.
Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП следва да бъде осъден да заплати на С. Б. Б. разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 2030 лв.
По изложените съображения Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 12.03.2015 г. по адм. д.№129/2014 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата С. Б. Б., [фирма] срещу ревизионен акт №131302796/10.09.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП,потвърден с решение №1267 от 09.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП в частта, с която му са определени задължения за вноски за ДОО за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 4923.71лв. и лихви в размер на 3032.32 лв., вноски за ЗО - за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 3076.82 л. и лихви в размер на 1022.07лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2008 г. - 2010 г. в размер на 1968.91лв. и лихви в размер на 1171.19 лв. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ ревизионен акт №131302796/10.09.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение №1267 от 09.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП в частта, с която са установени задължения за С. Б. Б., [фирма] вноски за ДОО за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 4923.71лв. и лихви в размер на 3032.32 лв., вноски за ЗО - за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 3076.82 л. и лихви в размер на 1022.07лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2008 г. - 2010 г. в размер на 1968.91лв. и лихви в размер на 1171.19 лв. .
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския административен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП да заплати на С. Б. Б., [фирма] разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 2030 лв.(две хиляди и тридесет лева). Решението е окончателно. Особено мнение: