Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” П. против решение № 2747 от 13.12.2014 г. по адм. д. № 2765 по описа за 2014 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № ДД-Ю-ЗЗ-916 от 06.08.2014 г. и преписката е изпратена на Директора на ДСП – П. за произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Н Л. Т. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил заповед № ДД-Ю-ЗЗ-916 от 06.08.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” П., потвърдена с решение № РД01-176 от 23.09.2014 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – П., с която на Надежда Л. Т., действаща като майка и законна представителка на малолетното й дете С. П. Л., е отказано отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги на детето, с мотиви, че представените разходооправдателни документи не доказват извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги.
За да постанови решението си, Административен съд – Пловдив обосновано е приел, че при пребиваването в хотел "С. бийч" в [населено място] на детето е проведена социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ. Изводът на съда са основава на преценката на събраните по делото доказателства, при която са установени извършени действия, насочени към стимулиране...