Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Р. против решение № 9 от 05.01.2015 г. по адм. дело № 2638 по описа за 2014 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 535-Я от 06.08.2014 г. и преписката е изпратена на Директора на ДСП Р. за произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата М. Б. Б. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил заповед № 535-Я от 06.08.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Р., потвърдена с решение № РД01-145 от 01.09.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – П., с която на М. Б. Б. от [населено място] в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете Н. П. Б. е отказано отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги на детето, със следните мотиви: представените разходооправдателни документи не доказват извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; не отговарят на ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО).

За да постанови решението си, Административен съд – Пловдив обосновано е приел, че при пребиваването в хотел "С. бийч" в [населено място] на детето е проведена социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ. Изводът на съда са основава на извършената преценка...