С. Н. Х., М. К. П., Н. Е. Н., И. С. И., Е. С. И., Д. Г. С., Надежда Г. С., Й. С. С., М. Д. С., А. А. С., Н. А. С., В. И. Н., Х. Н. Г., Н. Н. Г., А. П. А., Е. П. П., Т. Й. С., В. А. А., И. Н. А. и Ц. Н. С. , чрез пълномощник адвокат К.

, против решение №6679 от 07.11.2014г. по адм. дело №7545 от 2014 г. на Административния съд - С.-град. В жалбата са изложени съображения за допуснати нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК

Ответникът по жалбата - областният управител на С., чрез процесуален представител юрк. С. прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - четвърто отделение, след преценка на данните по делото и като взе предвид становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 39а, ал. 2 от ЗДС във вр. с чл. 145 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на

С. Н. Х., М. К. П., Н. Е. Н., И. С. И., Е. С. И., Д. Г. С., Надежда Г. С., Й. С. С., М. Д. С., А. А. С., Н. А. С., В. И. Н., Х. Н. Г., Н. Н. Г., А. П. А., Е. П. П., Т. Й. С., В. А. А., И. Н. А. и Ц. Н. С.

против заповед № РД-15-119 от 11.06.2014 г. на областния управител на област С., с която е отказано да се уважи искането и, като наследници на С. И. В. за изплащане на парично обезщетение за отчуждена част от недвижим имот №4172, кад. лист №67 по стар кадастрален план от 1950г, находящ се в местността "С.", землището на Д.. За да постанови своя акт, съдът е приел, че имот имот №4172, кад. лист №67 по стар кадастрален план от 1950г, находящ се в местността "С.", землището на Д. с площ от 955кв. м. попада в терен, отчужден за държавни нужди с Решение №645 от 30.08.206г., на МС обн. ДВ бр. 74/2006г. за който е предвидено обезщетение в общ размер 309 474.00лв. Приел е за безспорно установено по делото, че жалбоподателите са се легитимирали като носители на вещносот право на собственост върху имота въз основа на Решение №10057 от 07.02.2011година на ОС по "Земеделие", район В., влязло в законна сила на 16.03.2011година. При тази фактическа обстановка е извел извод, че административния акт за реституция на собствеността в стари реални граници е постановен след влизане в сила на Решение №645 от 30.08.206г., на МС, поради и което към този момент жалбоподателите, като наследници на С. В. не са били собственици на имот №4172, кад. лист №67 по стар кадастрален план от 1950г, поради и което за тях не е възникнало правото да получат обезщетение за него, тъй като не е съществувал в техния патримониум към момента на влизане в сила решението на МС по чл. 34 ал. 1 от ЗДС. Жалбоподателите не са оспорили Решение№645 от 30.08.206г., на МС по реда на чл. 38 ЗДС с евентуално твърдение за неговата незаконосъобразност, тъй като към тозимемонт не са посочени като собственици на отчуждавания недвижим имот. След като админисративния акт е влязъл в законна сила преди постановяването на решението на ОС"Земеделие", район В. за възстановяване на собствеността, правилно Областен управтел на Област С. е отказал претенцията за равностойно обезщетяване. Отделно от това съдът е навел доводи за нищожност на Решение №10057 от 07.02.2011година на ОС по "Земеделие", район В.. Решението е правилно.

При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново.

Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е законосъобразно. Видно от писмените доказателства, съдържащи се по делото, с Решение № 645 на МС от 2006 г. на основание чл. 37, ал. 1 от ЗП във връзка с чл 34а ЗДС е проведена процедура за отчуждаване по реда на ЗДС на имота - предмет на заповедта. След като това решение не е било обжалвано от касаторите, то съгласно разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 ЗДС имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решение по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2 ЗДС. От приложените доказателства е видно, че определеното обезщетение за отчуждените за държавна нужда имоти е било преведено по посочения по-горе ред в банка по сметка на областния управител на област С.-град. Следователно при наличието на тези действия от страна на МС процедурата по отчуждаването е приключена и имотът се смята за отчужден от този момент. Законосъобразни са изводите на административният съд, че към момента на отчуждаването наследниците на С. И. В. не са легитимирани като собственици на недвижимия имот, за чието отчуждаване претендират обезщетение, доколкото претенцията и за собственост е позована на решение №10057 от 07.02.2011година на ОС "Земеделие" район В., влязло в сила на 16.03.2011година, когато вече имотът е бил публична държавна собственост. Административният акт за реституция на собствеността в стари реални граници е постановен след влизане в сила на Решение № 645 на МС от 2006 г. поради и което не може да се приеме, че към този момент, жалбоподателите, като наследници на С. В. са собственици на очуждения имот. Ето защо за тях не е възникнало правото да получат парично обезщетение към този момент. Правилно и законосъобразно административният орган е отказал да удовлетвори претенцията за равностойно обезщетение. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6679 от 07.11.2014 г. по адм. дело № 7545 от 2014 г. на Административния съд - С.-град. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: