Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на П. Б, гражданин на И., представляван от адв. И. против решение № 7892/17.12.2014 год., постановено по адм. дело № 9790/2014 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 5272 от 22.08.2014 г., издадено от зам-председателя на Държавната агенция за бежанците /Д./, с което на Бериани е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - зам.

председателят на Д., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 5272 от 22.08.2014 г., издадено от зам-председателя на Държавната агенция за бежанците /Д./, с което на П. Б е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е установил че депозираната молба е повторна по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗУБ и по нея има решение на административния орган, обжалвано по съдебен ред и влязло в законна сила. Прието е, че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ, молбата на чужденец за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна когато не са налице...