Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационната жалба на М. П. К. в качеството й на управител на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуален представител адв. С. Н., против решение № 170 от 29.01.2015 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 1843/2014 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против т. 1 от задължителни предписания с изх. № 867/30.06.2014 г., издадени от главен инспектор по осигуряването К. Р. и старши инспектор по осигуряването И. Я., потвърдени с решение № РД-112/13.08.2014 г., произнесено от директора на ТП на НОИ – [населено място]. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът претендира отмяна на оспорения съдебен акт.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Б., не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Въз основа на заповед № 706/30.06.2014 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Б. е извършена проверка за вида на осигуряването на М. П. К. в осигурителя [фирма], която обхваща периода от 01.06.2004 г. до...