Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община, Район „М.”, срещу решение № 5783/29.09.2014 г., постановено по адм. дело № 524/2014 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се твърди, че решението на Административен съд София град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по жалбата, Х. М. М., чрез пълномощника си по делото в писмен отговор и съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспорената пред Административен съд София град заповед № РД-58-15 от 03.12.2013 г. на кмета на Столична община, Район „М.”, на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 /предложение първо и второ/, т. 9 и ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОбС/, във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 1 /предл. 1 и предл. 2/ т. 8 и ал. 2 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ е разпоредено прекратяване на наемното правоотношение с Х. М. и домакинството и, възникнало на основание настанителна заповед и сключен договор за наем на апартамент общинска собственост. С обжалваното решение административният съд е отменил, като незаконосъобразна оспорената заповед. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт...