Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131-132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), отм. във вр. с § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по подадената от ЕТ "Паскал – Г. Х." - гр. П., представляван от Г. И. Х. касационна жалба срещу Решение от 15.02.2008 год. на СГС, АО, ІІІ „Е” състав, постановено по адм. д. № 4367/2003 год., с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 216/10.05.2001 год. на ръководител на екип в ДП гр. П., потвърден с Решение № 775/13.07.2001 год. на Директор на РДД гр. С. с правоприемник Директор на Дирекция „ОУИ”, гр. С. при ЦУ на НАП, с който на търговеца не е признато право на данъчен кредит в размер на 39378.80 лв. за данъчен период 04.03.1998 год. - 30.11.2000 год., по фактури на преките доставчици „Йобил” ООД, ЕТ „В. П.”, „Дим комерс 55” ЕООД, ЕТ „Стефани 97 А. И.”, ЕТ „Илиана -С. С.”, „Авала” ООД и ЕТ „Рид 93” и е начислен за внасяне допълнително ДДС в размер на 41972.51 лв. и лихви. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно Съдът е потвърдил ДРА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит, тъй като фактурите отговаряли за изискванията на ЗСч., данъкът бил начислен в бюджета. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо „А” отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените...