Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на К. Т. В., изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора гр. Б., срещу Решение № 1231 от 07.03.2012 г., постановено по адм. дело № 9995/2011 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Прилагат се писмени доказателства.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието (ГДИН при МП), чрез процесуалния си представител юрк. М. Василева, дава становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на К. В. срещу изричния отказ рег. № 5658 от 06.07.2011 г. на Главния директор на ГДИН при МП, с който му е отказано преместване от Затвора гр. Б. в Затвора гр. Ст. Загора, потвърден от Министъра на правосъдието. За да постанови този резултат е приел за установено, че жалбоподателят изтърпява наказание „доживотен затвор” за извършено от него деяние по смисъла на чл. 199, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 1 от НК, наложено му с влязла в сила присъда № 134 от 17.09.2009 г. на Окръжен съд Русе, потвърдена с Решение № 85 от 25.05.2010 г. на Апелативен съд В. Т.. Приел е още, че на основание чл. 57, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и т. 6.3 от Заповед № ЛС-04-656 от 30.05.2009 г. на Министъра на правосъдието (л. 44) осъденият е бил преведен в Затвора гр. Б. за изпълнение на наказанието, тъй като към момента на осъждането адресната му регистрация е била в общ....