Решение №8120/18.07.2006 по адм. д. №6795/2002 на ВАС

Производството е по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ.

Образувано е по жалбата на И. Н. А. Г., Г. Г. А., А. Б. А., Н. В. Р., Г. В. К., Г. Е. Д., Е. М. С., Ж. М. Р., Г. И. С., С. Ч. С., Р. М. Ц., Л. Ч. Ч., Н. М. С., Л. Н. П., Д. Е. Г., А. Е. П., И. Х. П., А. Й. К., Г. Г. С., П. Л. Д., Е. П. С., Л. Б. Ф., Ж. И. Ф., В. Х. П., В. Л. З., И. Л. З., К. К. С., Е. Г. Н., В. С. Б., М. Г. Г. Р., Д. Х. Г., М. Е. Г., Александра Н. Гретен, П. Н. Г., А. Б. П., М. Г. П., П. Г. П.-Лазарова, М. И. Р., М. И. Р., Т. И. В. Тетс, С. М. Р., Н. М. Р., А. М. Х., Б. М. К., Р. Д. С., Е. С. Б., Е. Г. Т., Р. Г. Б., И. И. Ц., М. И. Г. – Маркосиан, П. К. Д., И. Х. Г., Р. И. М., З. Г. Н., Е. В. Н., Е. Н. Н., Р. А.а Конова, Б. С. С., Т. С. К., Р. С. М., Н. Х. М.-Ганова, Д. Й. К., К. Й. К.ва, Б. К.ва Ангелова, В. Н. Б., Р. Н. Б., С. М. Б., Ц. Х. П., Ф. В. П., Р. С. С., Н. Н. С., Б. Н. С., И. Г. С., Т. Т. М., Г. Т. М., А. Ц. Б., С. Ц. Б., А. А. Б., К. Г. Б., В. В., Д. Й. В., М. К., Е. С. М., М. И. Т., И. И. Ш., Н. А. Б., Б. Б. Д., Ж. М. Б., В. Д. Б., Н. Д. Б., Н. В. К., Б. В. К., А. Т. Б., Е. Д. Б., С. К.ва Бъчварова, К. М. К., Й. К.-Щайнванд, А. М. М., Г. М. К., Д. Л. Х.-Юрик, В. А. Р., К. А. Ю., Л. Л. Х., Р. Н. А., Ц. Г. А., А. А., Д. Л., Х. К., Л. А., И. Г. К., Р. Б., О. К., Н. К., М. Т. К.ва, М. М. К.ва, С. М. К.ва, Л. М. К.ва против мълчалив отказ на министъра на земеделието и горите за признаване право на обезщетение за одържавено имущество на БАД"Г"ЕООД чрез съсобственост върху земите и новоизградените сграда, алтернативно чрез акции от търговското дружество.

Ответникът министъра на земеделието и горите, не е изразил становище.

Заинтересуваната страна „Стара мелница” ООД, в ликвидация, чрез ликвидатора М. И. Н. и упълномощеният процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на жалбата, тъй като жалбоподателите са наследници на акционери, а съдебно-техническата експертиза установява, че част от имот пл.№ 865, без административната сграда и силози са вкючени в активите на търговското дружество.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, след като изпълни указанията дадени с отменително решение № 7309/ 18.07.2002 г. по адм. д.№ 7162/ 2001 г. по описа на ВАС, петчленен състав, обсъди доводите на страните и събраните при първоначалното и новото разглеждане на делото относими за спора доказателства, намира същата за допустима, но неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния орган е по заявленията на наследници на акционери в БАД "Гранитоид" от 13.05.1998 г., 20.11.1998 г. и 19.11.1998 г. с искане за обезщетяване за национализиран от БАД "Гранитоид" имот от 927 кв. м. с жилищна сграда на два и половина етажа, едноетажна сграда, едноетажна административна сграда и силози с обща вместимост 22 хиляди тона. В заявлението няма индивидуализиране на недвижимите вещи, но е направено искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ за така описаното имущество, както и за активно салдо по нарочния баланс към момента на одържавяването, като се има предвид и стойността на разрушените сгради и съоръжения. Претендира се обезщетение и за движимите вещи, пари, ценности и се твърди включването им в активите на държавното дружество ЕООД "Зърно". Посочени са няколко начина на обезщетяване: съсобственост върху обектите бивша собственост на търговското дружество, върху новоизградените обекти върху земите, като идеалните части да се увеличат със стойността на пари, ценности и движими вещи, право на идеална част от имуществото на ЕООД "Зърно". Алтернативно жалбоподателите искат акции или компенсаторни записи. Поради процесуални нарушения при първоначалното разглеждане на спора не са посочени конкретно имената на всички жалбоподатели. При новото разглеждане на делото са представени списък с имена и пълномощни от наследниците на акционерите.

В хода на новото разглеждане на спора процесуалният представител Е. Ч. под формата на уточнение увеличава претенцията, като твърди, че имота, за който жалбоподателите имат искане за обезщетяване не е от 927 кв. м., а от 6 927 кв. м. и представляват парцели от ХІІ до ХІХ , в п.VІ-" М.К.Н. В.", кв. 9 на м. "НПЗ Х. Д.- Малашевци" по действащия план на гр. С. и обхващат имоти с пл.№ 864 до пл.№ 859.

По делото се установява, че с Указ №3 от 14.03.1947 г. е утвърден Закон за изкупуване на принадлежащите на български поданици акции от Българско акционерно дружество Гранитоид, КВАД "Вулкан, и дружество "Лев" Пловдив, / обн. ДВ бр. 74/ 1.04.1947 г. /. Акциите издадени от търговското дружество "Гранитоид" за електрически, минни, индустриални предприятия, са изкупувани по номинална стойност за сумата от 200 000 лв. в пари, а за остатъка, държавата издава на собствениците на акции безименни съкровищни свидетелства, носещи 3 % годишна лихва, начиная от деня, в който е изтекъл срока за депозиране на акциите за изкупуване. Законодателят в чл. 3, ал. 3 изрично е отразил, че за собственици на акции се считат само лицата, физически и юридически, които фигурират като такива в книгата на акционерите към 10.02.1947 г.

Впоследствие със заповед 71/ 21.02.1948 г. министъра на индустрията и занаятите и на основание ПМС №8/23.12.1947 г. търговското дружество, ведно с активите и пасивите е разделено на три предприятия. Комисията,

назначена със заповед № 1149/ 16.12.1948 г. на министъра на индустрията / л. 24 от адм. д.№ 1073/ 2000 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение/ за изготвяне на баланс към 31.10.1948 г. допълнително разпределя актива и пасива на бившето БАД "Гранитоид" както следва: Циментов завод Батановци- 27, 39 %, Електроцентрали "Орион"-41, 94% и Мини "Пирин - Струма, с. Б., Г.Джумайско-30, 67%, като БАД "Гранитоид" е "ликвидирано".

Законът за национализация на частни индустриални и минни предприятия е обн. ДВ бр. 302/ 27.12.1947 г. В списъка по пар. 2 от ППЗНЧИМП, публ. ДВ бр. 190/ 14.08.1948г. са посочени като национализирани "Гранитоид" БАД с предприятията за цимент и електроцентрали, с. Б.. Няма представен приключителен баланс към 23.12.1947 г., не е изготвен нарочен баланс към същата година, което се установява от протокол на комисията. Приложен е проекто-нарочен баланс към 31.12.1947 г. Същата комисия е установила, че макар и да е национализирано акционерното дружество, описите на имуществото по вид и количество по време на национализацията, предвидени по пар. 52 от ППЗНЧИМП не са изготвени и не е изготвен и нарочен баланс, изготвен е такъв към 31.12.1948 г. .

С чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ се въстановява собствеността на всички юридически лица, чиито имоти са отчуждени по начини посочени в чл. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗВСОНИ, а когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или членовете им, съответно на физически лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки един от тях или на техните наследници по закон. При липсата на основания за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, реда, по който става обезщетяването на правоимащите е определен със ЗОСОИ. Приложеният списък на акционери в БАД "Гранитоид" е от 1.04.1947 г. / л. 106 от адм. д.№ 7162/2001 г. по описа на ВАС, петчленен състав/. Списъкът с акционери приложен от л. 40 до л. 47 към адм. д.№ 1073/2000 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение, е без година и не следва да се обсъжда. Законът за изкупуване на принадлежащите на българските поданъци акции от Дружество "Гранатоид, София, Каменовъглено акционерно дружество "Вулкан" София и "Лев" Плевен, обн. в ДВ бр. 1.04.1947 г., т. е. от същата дата, предвижда изкупуване на всички акции на акционери записани в книгата за акционери към датата на обнародване на закона, по номиналната им стойност срещу откупната стойност по 200 000 лв. в пари, като за остатъка държавата издава на собствениците на акциите безименни съкровищни свидетелства, носещи 3 % годишна лихва, начиная от деня, в който е изтекъл 30- дневния срок за депозиране на акциите за изкупуване в Главна дирекция на държавните дългове. Цитираният закон не попада в приложното поле на ЗОСОИ, тъй като не е сред посочените в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ закони, урежда изкупуване на акции от акционерите с пари и издаване на безименни съкровищни свидетелства вместо акции за остатъка от откупната стойност. Дали държавата е платила или не на акционерите за предоставените акции е въпрос неотносим за настоящото производство, тъй като касае облигационни претенции и съответно друг способ за изпълнение на задължение от страна на държавата.

Впоследствие, след разделяне на акционерното дружество на три предприятия, в публикувания списък в ДВ бр. 190/ 14.08.1948 г. на национализирани индустриални предприятия национализирани по чл. 1 от ЗНЧИМП, са посочени "Гранитоид" БАД с предприятията за цимент и електроцентрали, с. Б..

Но по делото и след новото разглеждане на спора не се събраха доказателства жалбоподателите да са правоимащи. И това е така, защото такива са само наследниците на лицата, които са притежавали безименни съкровищни свидетелства срещу непокрита стойността на акциите с откупната стойност. От приложените доказателства не става ясно кои са акционерите, стойността на чиито акции не е покрита с откупната цена от 200 000 лв. за да може да се приеме, че правата им върху имущество на БАД "Гранитоид" след национализацията на предприятията са останали необезщетени по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ и съответно имат права по чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ да бъдат обезщетени за активното салдо по нарочния баланс на национализираните предприятия на БАД "Гранитоид", а не за конкретен имот, в какъвто смисъл е поддържана претенцията пред съда. Съгласно чл. 5 от ЗНЧИМП когато предприятията, които се национализират по този закон са обща собственост на държавата и на частни физически или юридически лица, тогава се национализира частта на частните физически или юридически лица. След изкупуването на акции от "Гранитоид" БАД предприятията на посоченото търговско дружество са били обща собственост на държавата и онези физически лица, които са получили безименни съкровищни свидетелства по закона от 1.04.1947 г. Национализацията на предприятията на БАД"Гранитоид" е станала след изкупуването на акциите по закона от 1.04.1947 г. Затова по ЗНЧИМП е национализирана само притежаваната към него момент от физическите лица част. Но кои са били те към момента на национализацията след изкупуване на акциите от акционерите, е въпрос останал неизяснен и при новото разглеждане на спора. Реституцията има за цел да върне в патримониума на бившите собственици или техните наследници онова имущество, което е принудително отнето по закони и начини посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ и то при условие, че навремето собствениците не са били обезщетени. По ЗОСОИ се обезщетяват лицата, които не могат да получат отнетото им имущество поради наличието на конкретно посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ причини. Затова е относимо за спора да се установи към момента на национализацията кои са били физическите лица, които са имали права върху имуществото на БАД "Гранитоид", защото акциите им не са били изцяло изкупени от държавата. Останалите са получили по 200 000 лв. пари в брой, или поне са имали законовото основание да ги получат. Бившите акционери с откупени акции, съответно техните наследници, нямат право на обезщетение по ЗОСОИ.

Като не са доказали, че са правоимащи по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, жалбоподателите, чиято е тежестта на доказване по чл. 127, ал. 1 от ГПК, са предявили неоснователна жалба, а мълчаливият отказ на министъра на земеделието и горите за обезщетяване по реда на ЗОСОИ по заявление вх.№ 94-Г-94/ 13.05.1998 г. е законосъобразен.

Предвид изложените по-горе мотиви не следва да се обсъжда по същество недопустимо увеличената претенция при новото разглеждане на спора за обезщетяване вече не за имот от 927 кв. м./ без да е индивидуализиран със заявлението пред административния орган/, а вече за терен от 6 927 кв. м. като парцели от ХІІ до ХХІХ вкл. от кв. 19 , м."Кюлуците по стария регулационен план на махала "Х.Димитър" гр. С.. И това е така и защото исканията за обезщетяване с избрания начин на обезщетяване се подават пред административния орган по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ в едногодишен срок от влизане на закона в сила, т. е. до 23.11.1998 г., до която дата не е имало подадена претенция за посочените по-горе парцели и следователно по отношение на такова искане няма формиран мълчалив отказ. Настоящият състав не е обсъждал трите допуснати и приети съдебно-технически експертизи относно силозите парцелите, посочени в молбата уточнение от 17.01.2005 г. и 21.02.2005 г. , тъй като са без значение след като жалбоподателите не са доказали, че са правоимащи.

Водим от горното, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на

И. Н. А. Г., Г. Г. А., А. Б. А., Н. В. Р., Г. В. К., Г. Е. Д., Е. М. С., Ж. М. Р., Г. И. С., С. Ч. С., Р. М. Ц., Л. Ч. Ч., Н. М. С., Л. Н. П., Д. Е. Г., А. Е. П., И. Х. П., А. Й. К., Г. Г. С., П. Л. Д., Е. П. С., Л. Б. Ф., Ж. И. Ф., В. Х. П., В. Л. З., И. Л. З., К. К. С., Е. Г. Н., В. С. Б., М. Г. Г. Р., Д. Х. Г., М. Е. Г., Александра Н. Гретен, П. Н. Г., А. Б. П., М. Г. П., П. Г. П.-Лазарова, М. И. Р., М. И. Р., Т. И. В. Тетс, С. М. Р., Н. М. Р., А. М. Х., Б. М. К., Р. Д. С., Е. С. Б., Е. Г. Т., Р. Г. Б., И. И. Ц., М. И. Г. – Маркосиан, П. К. Д., И. Х. Г., Р. И. М., З. Г. Н., Е. В. Н., Е. Н. Н., Р. А.а Конова, Б. С. С., Т. С. К., Р. С. М., Н. Х. М.-Ганова, Д. Й. К., К. Й. К.ва, Б. К.ва Ангелова, В. Н. Б., Р. Н. Б., С. М. Б., Ц. Х. П., Ф. В. П., Р. С. С., Н. Н. С., Б. Н. С., И. Г. С., Т. Т. М., Г. Т. М., А. Ц. Б., С. Ц. Б., А. А. Б., К. Г. Б., В. В., Д. Й. В., М. К., Е. С. М., М. И. Т., И. И. Ш., Н. А. Б., Б. Б. Д., Ж. М. Б., В. Д. Б., Н. Д. Б., Н. В. К., Б. В. К., А. Т. Б., Е. Д. Б., С. К.ва Бъчварова, К. М. К., Й. К.-Щайнванд, А. М. М., Г. М. К., Д. Л. Х.-Юрик, В. А. Р., К. А. Ю., Л. Л. Х., Р. Н. А., Ц. Г. А., А. А., Д. Л., Х. К., Л. А., И. Г. К., Р. Б., О. К., Н. К., М. Т. К.ва, М. М. К.ва, С. М. К.ва, Л. М. К.ва

против мълчалив отказ на министъра на земеделието и горите да признаее право на обезщетение за одържавено имущество на БАД "Гранитоид" по заявления вх. №94-Г-94/ 13.05.1998 г., 20.11.1998 г. и 19.11.1998 г .

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14- дневен срок от получаване на съобщението от страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ П. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. Д./п/ Г. Х.

Й.Д.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...