Производството е по член 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община П. против решението от 30.05.2005 г. по адм. д. № 955/2004 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменена нейна заповед № 23 от 10.08.2004 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на А. М., гл. експерт в сектор “Здравеопазване”.

Касаторът навежда доводи за отмяна на постановения съдебен акт като неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Сочи, е след двукратно дадена възможност за даване на обяснение (по реда на член 93, ал. 1 от ЗДСл и пред дисциплинарния съвет съгласно чл. 96, ал. 2 от с. з.), на А. М. законосъобразно е наложено наказанието уволнение за поведение, което уронва престижа на държавната служба. По см. на чл. 28 от ЗДСл. Заявява, че по време на издаване на процесния индивидуален административен акт, с ПМС № 126 от 11.06.2004 г. е бил приет Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, поради което правното основание за издаване на заповедта и позоваването на този нормативен акт, е било налице.

Ответникът в касационното производство – А. В. М. от Перник, оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмено становище. Претендира съдебни разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд като прецени оплакванията на касатора за неправилност на решението по реда на чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да отмени заповед № 23/10.08.2004 г. на кмета на община П. като незаконосъобразна, първоинстанционният съд е приел, че изложените в нея мотиви не дават основание за прекратяване на служебното правоотношение с А. М. по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл., тъй като разпоредбата не е била в сила към 10.06.2004 г., когато държавният служител е извършил действията, квалифицирани от административния орган като нарушение на чл. 17 и чл. 18 от гл. VІ “Лично поведение” от Кодекса за поведението на служителите в държавната администрация, приет с ПМС №126/11.06.2004 г., обн. ДВ, брой 53/22.06.2004 г.

Решението е постановено при точно прилагане на материалния закон и е обосновано.

За да наложи на А. М. дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, административният орган е определил фактите, констатирани от органите на КАТ на 10.06.2004 г. около 23.45 ч., а именно - управление л. а. с рег.№ РК 9121 АК във видимо пияно състояние, с установена концентрация на алкохол в кръвта 2.21 промила, отказ на водача да направи медицинско изследване за съдържание на алкохол в кръвта и да подпише акта за установяване на административно нарушение № 1996/11.06.2004 г., като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл/ изм.- ДВ, бр. 95 от 2003 г./. Санкционирано е неспазване от държавния служител на добрите нрави в обществото и конкретно задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл. 18 и чл. 19 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Очевидна е материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт, в който по отношение относимите юридически факти, е приложена невлязла в сила към 10.06.2004 г. материалноправна норма. Тъй като поведението на държавния служител е квалифицирано като дисциплинарно нарушение единствено с оглед фактическия състав на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, неоснователно е поддържаното от касатора становище, че общественото поведение на Митов, станало достояние на обществеността в града, е недопустимо като уронващо престижа на държавната служба съгласно чл. 28 от ЗДСл. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на издадения административен акт, който поради основателно е бил отменен.

По изложените съображения атакуваното решени е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят поисканите съдебни разноски в размер на 250 лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция от 19.01.2006 г.

Водим от горното и на основание чл. 40 ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 30.05.2005 г. постановено по адм. д. № 955/2004 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.

ОСЪЖДА община П. да заплати на А. В. М. от Перник, ул. “Пирдоп” № 5 сумата от 250 (двеста и петдесет лева) съдебни разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. Г./п/ М. А. М.М.