Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. К. СЛАВИНА ВЛАДОВА
при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от съдиятаЕ. К. по адм. дело № 7317/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет /СОС/, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Петрова, против решение №2829 от 27.04.2021г. постановено по адм. дело №1072/2020г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл.209, т.3 АПК.
Ответникът: ЕТ Сапарева баня - К. Д. - Й. Д., гр.София, редовно призован, чрез пълномощниците му - адв. Х. и адв. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Пред АССГ, ЕТ Сапарева баня - К. Д. - Й. Д. е оспорил Решение №550 от 25.07.2019г. на Столичен общински съвет /СОС/, с което се одобрява проект на план за регулация и план за застрояване на м. ж.к.Дружба 1 - III част и м. ж.к.Дружба 2 - 1 част, в частта на м. ж.к.Дружба 2 - 1 част и по-конкретно по отношение на УПИ IV - за озеленяване с режим на Тго, кв.42г, в който попада сграда с идентификатор 68134.1504.1788.1, представляваща автосервиз. Решението е издадено на основание чл.129, ал.1, вр. чл.22, ал.4 ЗУТ.
Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е установил, че оспорващият е собственик на тази сграда, на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя с договор от 21.05.1990г. и нот. акт №75, д.227/2004г. на Нотариус при РС-София. По същество е приел, че решението на СОС, в оспорената му част, е издадено от компетентен орган и при спазване на формата, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно - неспазване на процедурата по чл.125, ал.7 ЗУТ /ред.ДВ бр.62/2015г./, относно проверка за необходимостта от извършване на екологична оценка на проектите за ПУП-ПР и ПЗ, от МОСВ, респ.РИОСВ, на основание ЗООС и ЗБР, което обуславя и нарушение на материалния закон. Конкретно за имота, в който се намира сградата на ЕТ, е установил, че оспорения ПУП е такъв за изменение, тъй като по сега действащия план същата е в УПИ II-за сервизни услуги, кв.42. Обосновал е извод, че новосъздаденият УПИ IV - за озеленяване с режим на Тго, кв.42г, противоречи на ОУП на СО от 2009г., както по отношение на УЗ - Жк, която допуска общественообслужващи функции, така и по отношение на показателите за озеленяване, които са завишени за сметка имота на ЕТ, с което е нарушен чл.103, ал.4 ЗУТ. Приел е още, че оспореното решение противоречи и на чл.22, ал.7 ЗУТ, поради възможността да бъде определена прилежаща площ към съществуващата сграда, с обособяване на УПИ, в съответствие с правилата и нормативите. С обособяването на такова УПИ според съда, няма да се наруши определения процент за зелени площи в жил. комплекс, нито пък да се отрази на устройствените показатели за застрояване. Посочил е, че несъобразяването с процесната сграда, неизлагането на мотиви за нея и включването й в терен за озеленяване, се нарушава съществено принципа на съразмерност по чл.6 АПК, изискващ с акта да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. По тези съображения съдът е отменил решението на СОС, в оспорената му част, като незаконосъобразно, на основание чл.146, т.3 и 4 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на СОС, в частта му, засягаща съществуващата в нов УПИ IV-за озеленяване, кв.42г на ж. к.Дружба 2-1 част, сграда, представляваща автосервиз, са правилни.
По делото е установено, че по действащия за ж. к.Дружба 2 - 1част ПУП-ПР, в сила от 1990г., имотът, в който се намира сградата на ответника, представлява самостоятелен УПИ II, в кв.42, отреден за сервизни услуги. Строителството на сградата е реализирано от ответника след отстъпено вещно право на строеж върху държавна земя, с договор от 21.05.1990г. и редовно издадени строителни книжа. От заключението на СТЕ е установено още, че сградата не попада в междублоково пространство, нито пък е сред реализирани на място зелени площи. Използването й за автосервиз в жилищния комплекс не противоречи на УЗ - Жк, по ОУП на СО от 2009г., нито на устройствените показатели за застрояване по него, вкл. и тези за озеленени площи. Установено е, че съгласно ОУП и ЗУЗСО общата територия за озеленяване за УЗ - Жк е минимум 40%. Процесният ПУП съдържа отреждане за озеленяване за кв.42г - 76.7% от площа му при осигурени за цялата м. ж.к.Дружба 2-1 част - 23,68%, при норма по чл.21, ал.4 от Наредба №7/2003г. за ПНУОВТУЗ - минимум 15%.
При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че решението в оспорената му част е материално незаконосъобразно. Новообразуваният УПИ IV, в кв.42г, на ж. к.Дружба 2-1част, отреден за озеленяване в режим на Тго, включващ и площта на съществуващата сграда, собственост на ответника, противоречи на чл.22, ал.7, изр. първо ЗУТ. Разпоредбата дава възможност да се определят прилежащи площи към съществуващи сгради, каквато е процесната, които се урегулират като поземлени имоти, по правилата и нормативите на цитираната Наредба №7/2003г. за ПНУОВТУЗ. С оспореният ПУП тази законова възможност по отношение на съществуващата сграда - автосервиз, не е осъществена, без да бъдат изложени мотиви за това. Същевременно отреждането на имота за озеленяване ще доведе до отчуждаване и събаряне на сградата, което ще лиши живущите в този жилищен комплекс от тази обществено обслужваща дейност, а ответника - от собствеността върху сградата и възможността да развива автосервизна дейност. Тази последици би била оправдана, ако показателите за озеленяване за местноттта съгласно ОУП на СО от 2009г. и ПУП не са спазени или ако сградата се намираше в междублоково пространство, респ. върху площи с реализирано озеленяване, налагащо запазването му. В случая обаче тези хипотези, съгласно изложеното по-горе, не са налице, поради което и изменението на действащия ПУП-ПРЗ в частта на съществуващата сграда върху УПИ II, кв.42 и премахването на това УПИ, чрез създаване на нов УПИ IV, в кв.42г, отреден за озеленяване, правилно е прието, че нарушава принципа на съразмерност по чл.6 АПК, съгласно който акта не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Нарушението на принципа на съразмерност, като основен принцип в административното производство, представлява нарушение на материалния закон, обуславящ незаконосъобразност на акта. Като е възприел тези основания за незаконосъобразност на акта, съдът е постановил правилно решение.
Настоящият състав не споделя изводите на съда за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неспазване на процедурата по чл.125, ал.7 ЗУТ / ред.ДВ, бр.62/2015г./. Действително, към датата на вземане на оспореното решение, редът по чл.125, ал.7 ЗУТ, свързан с преценка на необходимостта от извършване на екологична оценка на ПУП не е бил спазен. Такава преценка в случая, макар и по-късно, видно от Решение №СО-26-ЕО/2019 от 24.09.2019г. на директора на РИОСВ-София /стр.286/, е била извършена с извод - да не се извършва екологична оценка на процесния ПУП-ПРЗ. С оглед на това Решение следва да се приеме, че нарушението в процедурата не е съществено и не обуславя незаконосъобразност на основание чл.146, т.3 АПК. Такава би имало ако Решението на РИОСВ-София съдържаше извод за необходимост от извършване на екологична оценка на проектите за ПУП и такава не е извършена.
Въпреки това, обжалваното решение е правилно, тъй като са налице достатъчно основания обосноваващи материалната незаконосъобразност на решението на СОС в оспорената му част. Като го е отменил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие /л.93/ и списък на разноските. Възражението за прекомерност, направено от пълномощника на касатора, е неоснователно, тъй като уговореното и заплатено адв. в.ие съответства на действителната и правна сложност на делото и не следва да се намалява до минимума по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2829 от 27.04.2021г. постановено по адм. дело №1072/2020г. по описа на Админиснративен съд София-град, второ отделение, 68-ми състав.
ОСЪЖДА Столичен общински съвет, да заплати на ЕТ Сапарева баня - К. Д. - Й. Д., гр.София, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Кабурова
/п/ Славина Владова