О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 271

гр.София, 20.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4705/ 2017 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 321 от 31.07.2017 г. по гр. д.№ 474/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Плевенски районен съд по гр. д.№ 3308/ 2016 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Т. р. с. и Л. о. с. искове, квалифицирани по чл. 49 вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 8 840 лв обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неразглеждане по същество на подадена от И. Й. Г. пред Троянски районен съд искова молба вх.№ 50/ 07.01.2015 г.

Касаторът повдига като основание за допускане на касационното обжалване следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) правни въпроси: допустимо ли е по реда на чл. 49 ЗЗД българският съд, сезиран с иск за присъждане на обезщетение за вреди от нарушаване на правото по чл. 6 пар. 1 ЕКЗПЧОС за справедливо и публично гледане на делото, да се произнесе налице ли е такова нарушение; следва ли в производство по реда на ЗОДОВ, в което се разглежда иск за обезщетяване на вреди, причинени от съдилища, съдът да съобрази разпоредбите на ЕКЗПЧОС; законосъобразно ли процедира съд, който служебно прекратява производството по предявена пред него искова молба поради разрешаване на повдигнатия с...