№ 184

[населено място], 19.04.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д.№ 1042 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. „ Ф к В.„ против определение № 3218/06.10.2017 г. по ч. т.д. № 4399/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.03.2017 г. по т. д.№ 277/2015 г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение е прекратено производството по т. д.№ 277/2015 г. на СГС, поради недопустимост на иска, с правно основание чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, предявен от С. „ Ф к В. „ против С. „Б. ф. ф.„, за отмяна решенията на ОС на ответното Сдружение от 23.01.2014 г., предвид предявяването му след преклузивния срок по чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразени доказателства / писмени и гласни / по делото, както и на всички наведени от страната доводи, в подкрепа на тезата й за действителната дата на узнаване решенията на ОС от 23.01.2014 г., Оспорва правилността на извода на съда за доказано от доказателствата присъствие на ищеца на ОС от 23.01.2014 г., в подкрепа на което се позовава на установимия от доказателствата различен кворум при вземане на решенията, както и на съществуването на различни протоколи от Общото събрание на тази дата. Не споделя съображението на въззивния съд, че в негова тежест е било да докаже неприсъствието си...